Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Спортните среди на българската общност и интернационално Чикаго станаха свидетели на още една вълнуваща и незабравима футболна фиеста. За това последното състезание – турнира на Multigroup Logistics Cup, не могат да се изрекат други думи, освен суперлативните. Домакините от компанията Multigroup Logistics действително се бяха постарали всячески да се достигне до един нов по рода си организационен, морален и спортно-технически предел, който се явява една естествена възходяща градация в стремежа на стимулиране, изграждане и развитие спортните достижения на всички обичащи футбола.
Тази идея, разбира се, те прокламираха не само сред българските среди, но направиха всичко необходимо и за да има максимално международно участие.
Затова не бе чудно, че в проявите за изминалите две състезателни седмици се срещахме с точно толкова иностранни футболни вълнения, колкото и българските, изявите на които имаха стойностни изпълнения, никак не отстъпващи на нашите.
Самият факт, че до финалните плейофи достигнаха твърде респектиращи отбори като Real Chicago, FC Romania, Inter Chicago, Механата със своя напълно интернационален отбор – отбори, в чиито редици българската реч напълно отсъстваше, доказва, че проявите, организирани от българи, заемат достойно място и в международния спортен календар.
Даже и другите двама финалисти, съставите на Multigroup Soccer Team и Amerifreight също се бяха облегнали на „чужди” подкрепления.
Затова адмирациите ни са пълни и нека не забравяме, че е било и ще пребъдва българското, което си е запазена марка и има какво да даде на света.
Не подминаваме, разбира се, с лека ръка спомоществователството и подкрепата на родните бизнеси, допринесли за участието на отбори като ФК Пирин, Ботев, Миньор, изявяващи се и в състезанията на открито.
Как да не залюбиш и отдадеш дължимото и на имена като Бодрост, Юнак, Велбъжд, Argo Insurance. Та и Манчестър Юнайтед в българската версия звучи твърде добре.
За пълната ви всеотдайност, за неподражаемите вълнения, доставящи пълна спортна наслада – на всички вас събратя по дух и стремежи, по мъжество и спортменско благородство – искрена признателност и успех в бъдещите ви изяви!
Финалните двубои предложиха много емоции за многобройната публика на спортния център. Предварителният жребий беше отредил за отборите на Механата и Inter Chicago да открият футболната надпревара.

Mehanata-Inter Chicago 4:2
Формацията на Механата, съставена изцяло от румънски футболисти, е изпитан боец в проявите от този род състезания. Те винаги са оставяли убеждението на неразкрит потенциал, въпреки убедителните си представяния в досегашните турнири, като винаги нещо не им е достигало да достигнат челни класирания. Този път мотивацията им бе пределна и те наистина бяха дошли да покажат нещо по-значимо.
Регистрираха го на футболното поле. Срещу представителите на Inter Chicago механджиите бавно и методично започнаха да налагат своята воля, като в първата половина на двубоя и головата им преднина нарастна до 2:0. Но не всичко бе решено.
При този резултат интернисти се съвзеха от първоначалния си шок и от своя страна също загатнаха за футболните си възможности. Като на шега резултатът набързо бе изравнен. Точно в такива моменти обикновено северните съседи са поддавали и са бивали пречупвани в дербитата. Но не и този път.
Сега те пречупиха себе си. Вместо да се отдадат на емоциите, сега те не допуснаха фокусът им да надхвърли терена и стоически издържаха задаващия се прелом. На свой ред върнаха радостта си от играта и с неподражаема физическа настойчивост превъртяха момента на футболните действия в своя полза.
Последваха 2 класически изпълнения с голов резултат и в крайна сметка дойде заслужената им победа с 4:2. Обръщаме специално внимание на този психологически момент в играта на младите румънци, защото именно тази промяна в игрови аспект, бе разликата във футболното им поведение в сравнение с досегашните им изяви и това ни показа, че те са възмъжали и са надрастнали себе си и вече са готови да доведат до край нещо значимо.

Pirin-Minyor A 3:1
Мотивация за пиринци в коя и да е среща не е нужна. Те си я имат по рождение. Със самочувствието на шампиони те още от първите минути наложиха високо темпо и бързо сломиха съпротивата на съперника си. След няколко изпълнения, наистина по учебник, головите способности на Пацо и Marco Sulo ги доведоха до класическа разлика в резултата 3:0. Тук му е мястото да отдадем заслуженото и за техните противници – състезателите на Minyor A. На моменти поддали се на ентусиазма си, те сякаш бяха загърбили рационалния футбол и „живееха” за романтиката в играта. Стремяха се към ефектни отигравания и сякаш бяха подчинили своите действия в създаването на радост за най-многобройната публика на турнира.
Затова, разбира се, футболът е обичан, но не винаги е победоносната комбинация за крайната победа. Върнаха един гол, но за повече – игровият хронометър бе безжалостен.
Едно достойно представяне в странство в началните изяви за възпитаниците на „стадиона на мира”.

Amerifreight – Multigroup Soccer Team 2:0
Сякаш същите думи от предишната среща бихме изрекли и за този футболен сблъсък.
Срещу изявите на далеч по обиграните и безспорно считани за лидери представители на Amerifreight, новосформираният Multigroup Soccer Team заложи също на харизматиката в своята игра. Те знаеха, че се изправят срещу един футболен Голиат, но нима победата на всяка цена бе най-важното в този сблъсък? Самото присъствие във финалната осмица в компанията на 7 „професионални” отбори, които имат футбола за свое ежеседмично представление, бе вече достигнат връх. Всичко друго е заради идеята... а тя надвишава каквито и да е изяви.
Крайното 2:0 за Amerifreight за пореден път доказа, че шампионите и този път нямаха никаква друга цел.

FC Romania – Real Chicago 3:7
Последният четвъртфинал изсипа дъжд от голове. След равностойното начало и след единственото изравняване в този мач (1:1), на терена остана само един отбор с качествата на своята резултатност, този на Real. Особено Rafa (№8) от състава им бе особено активен. Неговите 5 гола и атрактивните му отигравания не оставиха никакви надежди за представителите на щатските шампиони.
В изявите на Real, типично характерен бе финесът в отиграванията и атрактивността на латиноамериканската им натура. И те също дадоха сериозна заявка за доминантна роля в разплитането на финалния пъзел и за всички присъстващи бе ясно, че кремът на айсберга действително остава за последно.

1-ви полуфинал Mehanata – Pirin FC 3:1
Не случайно загатнахме в коментариите ни за предишните срещи, че моментното състояние на отборите оказва съществено влияние в настройката и подхода към предстоящия двубой, че създава самочувствие, което ескалира до по-горна степен и ускорява по-нататъшното представяне.
Така повярвали в своите достойнства, футболисите на Механата съвсем не се стресираха пред именития си съперник и с изключително самочувствие наложиха своя маниер на игра. Подаваха си елегантно, дисциплинирано пазеха зоните си и с изненадващо повече движение печелеха пространства. Неоспоримо синхронът в играта за началните минути бе тяхно предимство. Хитрата лисица Sabin Gozman умело водеше своя отбор и даже се разписа след едно недоразумение в пиринската защита.
От своя страна зелените непривично изглеждаха малко объркани. Атаките не им споряха. Балансът им бе нарушен и само далечните удари на Дончо донякъде поддържаха огъня. Когато румънците реализираха за втори път, миг на надежда проблясна след ответното попадение на Пламен Памуков. Пиринци се вдигнаха на финален щурм и атаките им се заредиха една след друга. Вече с 3-ма играчи в атака, обаче се видяха пропуски в защитата. Тя се оголваше опасно и особено след принудителното напускана на стожера и Здравко Киров, пред балансирания и несъмнено добре стоящ физически противников отбор чисти положения също се откриха. Пречупващ се оказа третият гол в сметката на вече ликуващата Механа.

2-ри полуфинал Amerifreight – Real Chicago 8:3
Най-резултатният мач за финалната фаза за купата. Сините от Amerifreight подходиха към двубоя с решителността на шампионските си достижения и действително направиха един футболен спектакъл срещу шампиона на Испанската лига в Илинойс. В действията им на терена личеше лекотата в комбинациите и изнасянето на топката. Стигането само с няколко паса до противниковата врата, експлозивността и изобретателността в завършващата фаза са щрихите, които ги характеризираха. Съвсем закономерно класическото 3:0 за първото полувреме отразяваше статуквото на силите. В началото на втората част реалци се посъвзеха (без да подценяваме техните наистина високи възможности) и върнаха интригата в мача със свои два гола. Но дотук.
Amerifreight отново превключи на по-висока си скорост и отвя всякакви надежди за противника. Краят на мача ни завари със спрял дъх, така както не искахме това шоу да е свършило, защото изпълненията наистина граничеха с класика.

Среща за 3-то място Pirin FC – Real Chicago 6:4
Освободени от психическото напрежение да победят на всяка цена, пиринци се върнаха отново към стила на игра, с който ги знаем и с който жънеха успехи по спортните полета. Атаката пак се разгърна и имаше своята мълниеносна ефективност.
„Тупалки” от всякаква дистанция носеха заплаха и водеха до резултат. Да, в защитата пак се чувстваше някаква пробойна, но нападението надмогваше получените загуби.
Real Chicago от своя страна също изпитваше трудности от липси в стартовия си състав. Ключови играчи отсъстваха и това нямаше как да не даде отражение в цялостното им представяне.
В този мач те бяха постоянните догонващи.
Интересните и драматични моменти на мача се случваха в следните ситуации:
Пирин повежда с 2:0. Real не се предава 2:1. „Орлетата” отново реализират. Отново поредица от гол за гол – до статуквото от 5:4. Южноамериканците никак не мислеха, че някой лесно може да им отнеме извоювания престиж... и имаха изпълнители за това.
От другата страна обаче се бореше един упорит и мъжествен отбор, който нито за миг не мислеше за отстъпление. Тази настървеност в играта бе възнаградена с преломяващо 6-то попадение и то като че ли отсече точката на спора.
Този драматизъм трудно може да се опише, а тези, които го видяхме ще го прибавим към страницата на най-драгоценните си архиви.

Среща за шампионската купа Mehanata – Amerifreight 4:1
Напълно реално и заслужено, двата най-хомогенни състава на турнира се изправиха един срещу друг в двубоя за шампионското отличие.
Стиловете им, различни в своята постройка на игра, сами по себе си имаха особен чар и за зрителите бе интригуващо кой от тях ще надмогне. Румънските състезатели на Механата пееха своята лебедова песен. В 10-те им полеви играчи трудно можеше да се намери слабо място. Така на практика те имаха 2 напълно равностойни преливащи се отбора, които подкрепени със стръвта на младежката им кръв се взаимодопълваше и оставяше не само видимото, но и практическо впечатление, че на терена е един постоянно свеж и вдъхновен отбор, който се бе заредил с батериите на най-свежия кислород.
От друга страна, докато бе свеж, отборът на Amerifreight като че ли нямаше равен. Отборът играеше елегантно и чувството от радостта на играта се разливаше както между самите футболисти, така носеше и наслада за всички почитатели по трибуните. В лицето на Bobby Hurwitz те имаха една голова машина, за която не знаехме никога какво ще изобрети. С това си многообразие той спечели много футболни сърца и съвсем заслужено турнирния MVP приз.
Докато бе свеж, и за Теньо Минчев можем да кажем само хубави думи, защото той бе двигателят и мислителят, изработващият елегантните и извеждащи пасове, довеждащи до головите заплахи.
На уважаемите читатели им прави впечатление, че не случайно говорим за „свежест” и „въздух” в играта, като определящ и решаващ фактор за изхода на всяка среща.
В условията на ограничените игрални размери на футболната зала, на специфичните правила за игра, която практически е без спиране, се стига до един изключителен динамизъм, който практически изстисква физическия потенциал на всеки състезател.
И ако за даден отбор се случи да е с намален кадрови състав и освежителните резерви липсват... можете ли да си представите едно бягане от 20 минути в спринт... допълнено и с необходимостта за контролиране на топката.
Нека не се заблуждаваме, не е така лесно практикуването на тази игра, наречена футбол. Приятна и занимателна за наблюдаващите, но за изпълнителите... те си знаят!
... Та докато бяха свежи, америфрейтци понесоха като лек товар своя симпатичен опонент и откривайки резултата, оставяха впечатлението, че ще го носят „като дизел цинкова кофа”.
Но с течение на времето като че краката им натежаваха, свежи резерви липсваха поради изключително късата им резервна скамейка, която по едни или други причини се бе стопила. А психическият тормоз нарастна под наплива на бодрия, постоянно захранващ се футболен талаз на „кръчмарския” подем.
Механджиите също усещаха сменящото се игрово статукво и това още повече ги окрили и вдъхнови изравнителния им гол минута преди края на първото полувреме.
Във втората част на мача вече имаше само един отбор, който можеше да контролира действията на терена. Румънците бавно и методично налагаха своята воля, която същевременно стигна и до голово изражение. Сините имаха желанието, но нямаха силите за противодействие.
Така Чикаго роди своя нов шампион!
Как да свалиш самодоволните усмивки на колоритните спонсори на отбора-победител? Нека, те си заслужиха своя успех и до следващия шампионат никой не може да ги помръдне от заветния пиадестал, защото здраво стоят на него. Честито!


Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. "България"

Снимки:
Розалина Сиракова, Владимир Атанасов, Николай Василев