Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Спортният кореспондент на вестник “България” - Николай Василев, разговаря с легендите на българската класическа борба Братан Ценов и Христо Маринов

Братан Ценов е на 45 г., от град Луковит. От 1998 г. е старши треньор на националния отбор по борба класически стил. Под негово ръководство България става два пъти отборен европейски шампион в София 1999 г. и Варна 2005 г. Също така са излезли многобройни шампиони и медалисти от големи първенсатва. През 1985 г. в Перник става Носител на златния пояс на Никола Петров. Успехите му като състезател по класическа борба до 1988 г са в категория до 48 кг. и до 1992 г. в категория до 52 кг:
3 място СП - мъже “Катовице ‘82” (Полша)
1 място СП - мъже “Киев ‘83”
2 място СП - мъже “Колботън ‘85” (Норвегия)
2 място СП - мъже “Будапеща ‘86”
3 място СП - мъже “Остия ‘90” (Италия)
1 място ЕП - мъже “Будапеща ‘83
1 място ЕП - мъже “Лайпциг ‘85”
2 място ЕП - мъже “Пирея ‘86” (Гърция)
2 място ЕП - мъже “Тампере ‘87” (Финландия)
3 място ЕП - мъже “Колботън ‘88” (Норвегия)
1 място ЕП- мъже “Ашафенбург ‘91” (Германия)
2 място ЕП - мъже “Копенхаген ‘92” (Дания)
3 място ОИ “Сеул ‘88”

Христо Маринов е на 24 г., от Стара Загора. През 2011 г. печели златния пояс на Никола Петров, който е най-титулувания ни международен турнир по класическа борба за мъже. Многократен републикански шампион за мъже, юноши, кадети и деца. Национален състезател по борба класически стил, в категория до 84 кг. Студент втори курс индивидуално обучение в НСА “Васил Левски”. Други успехи:
2011 Европейски първенства, Бронзов медал, Мъже в Дортмунд, Германия
2010 Световни първенства, Златен медал, Мъже в Москва, Русия
2004 Европейски първенства, Сребърен медал, Кадети в Албена, България
5 място ЕП - юноши “Сомбатели 2006” (Унгария),
5 място СП - юноши “Гватемала 2006”

- Имате ли прякор?
Б.Ц. - Навремето имах. На моя треньор му казваха “Джуки” и покрай него и мен започнаха да ме наричат така.
Х.М. - Не.

- Колко тежите?
Б.Ц. - 54 кг.
Х.М. - 88-89 кг.

- Коя зодия сте?
Б.Ц. - Козирог.
Х.М. - Риби.

Борбата е...?
Б.Ц. - Моят живот.
Х.М. - Животът ми.

- Представи другия?
Б.Ц. - Трудолюбиво и всеотдайно момче, което търси реализация в живота.
Х.М. - Човек с голям опит и виждане за борбата и живота. Знае как да подходи към нас, състезателите, и заради това има толкова много успехи през годините.

- Какво виждаш първо в жените?
Б.Ц. - Визуално - лицето.
Х.М. - Първоначално визията, след това какво представлява като човек.

- Какво мислиш за женската борба?
Б.Ц. - Сравнително нов спорт, който има много добри успехи в България.
Х.М. - Борбата е мъжки спорт.

- Участието или победата?
Б.Ц. - За мен и двете са важни.
Х.М. - Победата.

- Труд или талант?
Б.Ц. - С таланта трябва да има и много труд. Талант без труд е нищо.
Х.М. - Труд.

- Общото между борбата и секса?
Б.Ц. - Сексът е възникнал от борбата. (Смее се)
Х.М. - И при двете има тактилен контакт.

- Какво дете беше?
Б.Ц. - Упорито.
Х.М. - Буйно.

- Какъв съвет ще дадете на бъдещите състезатели по борба?
Б.Ц. - Повече вяра в това, което вършат, за да имат успехи.
Х.М. - Ако искат да станат големи борци, трябва да са всеотдайни и да живеят с тази мисъл.

- Вечерта преди важно състезание?
Б.Ц. - Вътрешно напрежение, което не показвам на състезателите.
Х.М. - Има напрежение, но гледам мислите ми да са някъде другаде извън борбата.

- Вечерта след важно състезание?
Б.Ц. - Ако има повод за радост - веселие.
Х.М. - Зависи. Ако си победител - празнуваш, ако не си - не.

- Кой е любимият ти борец?
Б.Ц. - Много са.
Х.М. - Армен Назарян.

Н.В. - Какво си спечелил от борбата?
Б.Ц. - Това, което съм в момента.
Х.М. - Удовлетворение, дисциплина и популярност.

- Какво си загубил от борбата?
Б.Ц. - Баща ми много искаше да стана футболист, но тъй като не станах, не знам какво съм загубил.
Х.М. - Не мога да кажа, че съм загубил нещо. Само съм спечелил.

- Какво е чувството да представяш Родината на световно ниво?
Б.Ц. - Най-хубавият миг за един спортист е, когато свирят химна и флагът се вдига.
Х.М. -  Голяма отговорност.

- Кой е най-трудно извоюваният ти медал?
Б.Ц. - Всички са трудно извоювани. Може би на Олимпиадата в Сеул, в спора за трето място. Лесен медал няма!
Х.М. - Златният на световното първенство миналата година. Като най-трудната ми среща беше на четвъртфинала с руснака, на който домакините възлагаха големи надежди за световната титла.

- Каква музика слушаш?
Б.Ц. - Зависи къде съм и с кого съм.
Х.М. - Зависи от случая.

- Блондинка или брюнетка?
Б.Ц. - Брюнетка.
Х.М. - И двете. По-скоро блондинка.

- На колко години започна да тренираш борба?
Б.Ц. - От 10 годишен.
Х.М. - На 12.

- Три качества, които трябва да притежава добрият борец?
Б.Ц. - Трудолюбие, воля, жажда за победа, обич към борбата.
Х.М. -Бързина, сила и устойчива психика.

- Умееш ли да губиш?
Б.Ц. - Понякога.
Х.М. - Да.

- Какво може да те откаже от борбата?
Б.Ц. - Здравословен проблем.
Х.М. - Може би контузия.

- За какво не ви достига време?
Б.Ц. - Много неща, но най-вече за семейството.
Х.М. - Личен живот.

- Какво има от другата старна на медала?
Б.Ц. - Лишаване от нормалните неща в живота - храна, удоволствия, време.
Х.М. - Бреме.

Н.В. - Има ли обективно съдийство?
Б.Ц. - Съдийството винаги е обективно, докато няма ощетен.
Х.М.- Да, има!

- Човек, на когото се възхищаваш?
Б.Ц. - На човек, който има проблеми, загърбва ги и помага на хора със същите проблеми.
М.Х. - Армен Назарян.

- За какво мечтаеш?
Б.Ц. - Да сме здрави и работата да върви по план.
Х.М. -Олимпийска титла.

- Кое е това нещо, което те поддържа от вътре, когато всичко друго около теб се руши?
Б.Ц. - Любовта на семейството и приятелите.
Х.М. - Вярата в мен самия.

- Обичаш...?
Б.Ц. - Работата си и момчетата в отбора.
Х.М. - Майка ми.

-  Къде е силата - в ръцете или в главата?
Б.Ц. - Главата ръководи тялото.
Х.М. - В главата.

- Какво си казваш, преди да излезеш на тепиха?
Б.Ц. - Това беше много отдавна. Изчиствах всичките си странични мисли и се съсредоточавах върху това как ще надвия противника.
Х.М. - Да съм на сто процента съсредоточен.

- Силното ви оръжие на тепиха?
Б.Ц. - Бях непредвидим. Противниците ми не знаеха какво да очакват от мен.
Х.М. - Партер.

- Влюбен ли сте?
Б.Ц. - Да, в жена ми.
Х.М. - Не.

- Чувствате ли се звезда?
Б.Ц. - Не.
Х.М. - Не.

- Името на първия ви треньор?
Б.Ц. - Бобе Доросиев - бивш треньор на националния отбор и Марин Колев, като при него премина по-голямата част от началната ми спортна кариера.
Х.М. - Димо Бараков.

- Какво се вижда от върха?
Б.Ц. - От върха можеш да видиш много неща, ако си доста време там. Ако си само за миг, нищо не можеш да видиш.
Х.М. - Когато стигнеш върха не осъзнаваш какво се случва, но след като мине време, виждаш любовта и възхищението в очите на хората.

- Борбата - философия, изкуство или спорт?
Б.Ц. - Съчетание от трите.
Х.М. - И трите.

- Колко време прекарвате в залата по борба?
Б.Ц. -  Зависи от периода, средно 4-5 часа на ден. Ако сме на лагер 6-7 часа.
Х.М. - Средно около 4 часа, зависи от периода.

- С какво отказвате да се борите?
Б.Ц. - Със завистта.
Х.М. - С по-тежки противници. (Смее се)

- Харесвате ли България днес?
Б.Ц. - Да!
Х.М. - И да, и не!

- Как се печели народната любов?
Б.Ц. - Когато радваш хората и разнасяш славата на Родината по света.
Х.М. - Като покоряваш върховете.

- На кого искате да благодарите?
Б.Ц. - На хората, които са ми гласували доверие и на нашите сънародници тук в Чикаго за страхотното посрещане.
Х.М. - На всички, които са ми помагали и са ме подкрепяли в живота. Както и на българите в Чикаго, който бяха дошли да ме подкрепят и създадоха невероятна атмосфера.



Николай Василев
Спортен кореспондент на в. “България”

Снимки: Владимир Атанасов