Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Спортният кореспондент на вестник "България" - Николай Василев, разговаря с националните състезатели по класическа борба от близкото минало Стойчо Иванов и Никола Илиев

Стойчо Иванов е на 36 г. от гр. Перник. Започва да тренира борба на 12 годишна възраст в Миньор Перник. През 1989 г. преминава в Централно спортно училище „Олимпийски надежди”. От 1992 г. е студент в НСА „Васил Левски”. От 1994 г. до 2003 се бори за Славия-Литекс. От 1991 г. е национален състезател за юноши, а от 1993 до 2003 и за мъже. Повече от 20 пъти шампион на България в различните възрастови групи: деца, юноши, младежи и мъже. Има над 15 медала от международни турнири за младежи и мъже, от който 8 първи места. Много пъти е избиран за най-техничен борец. От осем години е в Америка, живее и работи в Чикаго.
Други успехи, завоювани в най-леката категория до 48 кг:
-1992 г. 3-то място на Световно първенство в Кали (Колумбия) за юноши
-1994 г. 5-то място на Европейско първенство в Истанбул (Турция) за юноши
-1994 г. 6-то място на Световно първенство в Тампере (Финландия) за мъже
-2001 г. 5-то място на Европейско първенство в Истанбул (Турция) за мъже
-2003 г. 6-то място на Европейско първенство в Белград (Сърбия) за мъже

Никола Илиев е на 30 г. от Мадан. На 9 годишна възраст за първи път влиза в залата по борба. Още на първата си тренировка чупи ключица, но това не го отказва и след 7 години се завръща отново на тепиха. Първата година тренира в "Горубсо" - Мадан. През 1996 г. се мести в "Рилски спортист" - Самоков. През 2001 г. отбива военната си служба в спортната рота на Левски и до 2005 г. се състезава за клуба. От 1998 г. е национален състезател за юноши, а от следващата година и за мъже. Той е първият български борец, печелил три пъти поред международния турнир "Петко Сираков" за юноши. През 2004 г., поради контузия, пропуска Олимпийските игри. По същата причина през 2005 г. прекратява спортната си кариера. Студент индивидуално обучение  в Национална Спортна Академия, треньорски факултет. От шест години е в Америка, живее и работи в Чикаго.
Успехи, завоювани в тежка категория до 120 кг:
- 1999 г. - Шампион на международния турнир "Петко Сираков" за юноши
- 2000 г. - Шампион на България за мъже и юноши; 2-ро място на Европейско първенство в София за юноши; 5-то място на Световно Първенство в Нант (Франция) за юноши; 1-во място на международния турнир "Петко Сираков" за юноши в София; 1-во място на международния турнир в Брашов (Румъния) за юноши; 1-во място на международен турнир в Лариса (Гърция) за юноши
- 2001 г. - Шампион на България за мъже и юноши ; 2-ро място на Световно първенство в Ташкент (Узбекистан) за юноши; 3-то място на международния турнир "David Schultz" - Колорадо Спрингс (САЩ) за мъже; 3-то място на международния турнир "Никола Петров" в София за мъже; 1-во място на международния турнир в Геджа (Сърбия) за мъже; 1-во място на международния турнир "Петко Сираков" в София за юноши; 1-во място на международния турнир в Брашов (Румъния) за мъже и юноши; 1-во място на международния турнир в Лариса (Гърция) за юноши; 1-во място на Балканиадата в Патра (Гърция) за юноши
- 2002 г. - Републикански шампион за мъже; 4-то място на международния турнир  "David Schultz" - Колорадо Спрингс (САЩ) за мъже; 3-то място на международния турнир "Никола Петров" за мъже; 1-во място на международния турнир в Брашов (Румъния) за мъже
- 2003 г. - Републикански шампион за мъже
- 2005 г. - Републикански шампион за мъже

- Какво ви подтикна да се занимавате с борба?
- С.И. – На едно състезание между училищата в Перник по много видове спорт, учителят ме пусна да се боря и аз надвих едно по-голямо момче. Там беше Асен Евстатиев, който ме покани на трнировка по борба, отидох няколко пъти. След време треньор стана Методи Пенев, който е и първият ми треньор, той главно ме подтикна.
- Н.И. - Всичко стана случайно. Баща ми е футболен съдия и имаше огромно желание да се занимавам със спорт, за да си утвърждавам здравето. Също така имах и много приятели, които тренираха борба.

- На какво ви научи този велик спорт?
- С.И. – Дисциплина.
- Н.И. - Основно на дисциплина.

- Кой е борецът, от когото се учехте?
- С.И. – Много са: Братан Ценов, Емил Иванов, Атанас Комшев, Живко Вангелов...
- Н.И. - Треньорът ми в "Рилски Спортист" - Васил Сайменов, който работеше с мен индивидуално и по това време беше помощник треньор на националния отбор за мъже и старши треньор на националния отбор за юноши.

- Какво е за вас "Fair Play" (Честна игра) и мислите ли, че днес има почва?
- С.И. – Има Fair Play, има и почва. Не е важно дали губиш или печелиш, важното е да играеш по правилата и да уважаваш противника.
- Н.И. - В борбата честната игра е на високо ниво, защото състезателите се уважават помежду си. На високо ниво има технически прийоми, при които нещата могат да загрубеят.

- Коя борба бихте искали да практикувате - днешната или тази преди време?
- С.И. – Тази преди време.
- Н.И. - При днешната борба разчиташ на късмет при жребия, докато преди успехът зависеше в голяма степен от теб.

- Ракия или бира?
- С.И. - И водка. (Смее се)
- Н.И. - Ракия пия един път годишно, затова бира.

- Любим виц?
- С.И. - Имам - всичките за Перник. (Смее се)
- Н.И. - Учителката изпитва Иванчо: Иванчо, разкажи ми урока от миналия път. Иванчо мълчи.-Добре, поне ми кажи заглавието на урока.Той пак мълчи.-Можеш ли да ми кажеш поне какъв предмет изучаваме. Пак мълчи.От задния чин се чува коментар: - Егати гаднярката, изпитва го на целия материал. (Смее се)

- Любима победа на тепиха?
- С.И. – През 1994 г. на Световното в Тампере, на четвъртфинал киргистанецът ме поведе със 7:0, успях да обърна резулта и да го победя.
-Н.И.- Още като юноша, през 1999 г., завоювах първия си златен медал на международния турнир „Петко Сираков”. Бях три години по-малък от другите и никой не очакваше да спечеля.

- Най-именитият борец, срещу когото си се изправял на тепиха?
- С.И. – Много са, ще изброя само няколко имена: Макърпичан (Армения), Санчес (Куба), Брендан Полсен (САЩ), Марян Санду (Румъния), всичките са ставали олимпйски, световни и европейски шампиони.
- Н.И. - Общо взето с абсолютно всички, някои от тях и в момента се борят, като руснакън Hasan Baroev, американците Rulon Gardner и Dremiel Byers и грузинецът Georgi Tsurtsumia, които са завоювали всичко в борбата - олимпийски, световни и европейски титли.

- Кой е любимият ви отбор?
- С.И. – Литекс и Миньор.
- Н.И. – Левски.

- Имате ли прякор?
-С. И. – Джуджето.
- Н.И. - Бачо Кольо, не знам кой ми го измисли, може би защото съм тежка категория.

- Колко тежите?
- С.И. – Сега много.
- Н.И. - 125 кг.

- Коя зодия сте?
- С.И. – Водолей.
- Н.И. – Телец.

- Борбата е...?
- С.И. – За мен, преди - начин на живот, сега - приятен спомен.
-Н.И.-... била моя живот преди 6-7 години.

- Представи другия?
- С.И. - Голям човек, добър приятел, талант за тежка категория, шегаджия, симпатяга. (Смее се)
- Н.И. - Със Стойчо се познаваме от доста години, купонджия голям. Когато постъпих в националния отбор, той беше връзката между нас, младите, и по-старите в отбора. След толкова години се намерихме в Америка и поддържаме чудесни отношения.

- Какво виждаш първо в жените?
- С.И. – Усмивката и краката.
- Н.И. – Лицето.

- Какво мислиш за женската борба?
- С.И. - Не я одобрявам.
- Н.И. - Борбата не е женски спорт, но е радващо, че имаме успехи и в нея.

- Участието или победата?
- С.И. - За мен винаги победата.
- Н.И. - Победата.

- Труд или талант?
- С.И. – Труд и талант плюс късмет.
- Н.И. - При мен всичко е постигано с много труд.

- Общото между борбата и секса?
- С.И. - Желанието и стремежа винаги да си отгоре.
- Н.И. - И при двете се лее много пот.

- Какво дете беше?
- С.И. - Палаво.
- Н.И. - Пълно.

- Какъв съвет ще дадете на бъдещите състезатели по борба?
- С.И. – Да влагат много труд с постоянство и да са самодисциплинирани.
- Н.И. - Борбата е труден спорт, който дава и взима много, така че трябва да тренират с много желание.

- Вечерта преди важно състезание?
- С.И. – Почивка и здрава храна.
- Н.И. - Винаги съм бил много отговорен и съм спазвал режим.

- Вечерта след важно състезание?
- С.И. – Зависи от крайния резултат.
- Н.И. - Зависи как е минало състезанието, ако победя - празнувам.

- Кой е любимият ви борец?
- С.И. – Много са: Армен Назарян, Братан Ценов, Живко Вангелов и Емил Иванов.
- Н.И. - В класическия стил - Александър Карелин, а в свободния - Buvaisar Saitiev.

- Какво си спечелил от борбата?
- С.И. – Воля, самодисциплина и много приятели.
- Н.И. - Много приятели.

- Какво си загубил от борбата?
- С.И. - Лично време със семейството и много контузии.
- Н.И. - В най-хубавите години нямах много лично време, но не съжалявам.

- Какво е чувството да представляваш Родината на световно ниво?
- С.И. - Гордост и чест.
- Н.И. - Неописуемо, особено когато постигаш успехи.

- Кой е най-трудно извоюваният ти медал?
- С.И. - Абсолютно всички.
- Н.И. - На европейското първенство в България, когато станах втори. Имаше напрежение пред собствена публика и бях по-малък от останалите борци.

- Каква музика слушаш?
- С.И. - Всякаква, зависи от обстановката.
- Н.И. - Всякаква, стига да е хубава. Най-вече хип-хоп.

- Блондинка или брюнетка?
- С.И. - Брюнетка.
- Н.И. - И двете.

- Три качества, които трябва да притежава добрият борец?
- С.И. - Сърце, талант, много труд.
- Н.И. - Трудолюбие, воля и дисциплина.

- Умееш ли да губиш?
- С.И. - Да.
- Н.И. - В борбата - да, защото е индивидуален спорт и всичко зависи от мен. Докато при колективните игри много се ядосвам.

- Какво има от другата страна на медала?
- С.И. - Много лишения.
- Н.И. - Много лишения, пот и труд.

- За какво мечтаеш?
- С.И. - Да сме живи и здрави.
- Н.И. - Най-вече да създам семейство и да сме живи и здрави.

- Кое е това нещо, което те поддържа от вътре, когато всичко друго около теб се руши?
- С.И. - Семейството.
- Н.И. - Семейството.

- Обичаш...?
- С.И. -Семейството и роднините.
- Н.И. - Да се събирам с приятели.

- Къде е силата - ръцете или в главата?
- С.И. - В нашия спорт и в двете, но по принцип в главата.
- Н.И. - В главата.

- Какво беше силното ви оръжие на тепиха?
- С.И. – Центур.
- Н.И. - Бях доста издръжлив и винаги съм се борил докрай. Много от срещите съм ги печелил в последните секунди.

-Влюбен ли сте?
- С.И. – Да, в семейството.
- Н.И. - Да, в живота.

- Името на първия ви треньор?
- С.И. – Методи Пенев.
- Н.И. - Иван Пановски, след това като отидох в Самоков - Васил Сайменов, който в най-голяма степен ме е изградил като борец и след това в националния отбор - Братан Ценов.

- С какво отказвате да се борите?
-С.И. - С човешката злоба.
- Н.И. - С простотията.

- Харесвате ли България днес?
- С.И. - Винаги я харесвам.
- Н.И. - Да. Това е моята родина.

- На кого искате да се извините?
- С.И. - Ако съм засегнал и обидил някой – извинявам се!
- Н.И. - На всички, които ги побеждавам на тенис на маса.

- На кого искате да благодарите?
- С.И. - На семейството, приятелите и роднините ми.
- Н.И. - На семейството, защото винаги са ме подкрепяли. Те са хората, които са ме насочвали и са ми дали шанс в живота.



Николай Василев
спортен кореспондент на в. "България"