Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Спортният кореспондент на вестник “България” - Николай Василев, разговаря с българските футболни трeньори на деца, юноши и девойки в Илинойс - Христо Цонев и Олег Вачев

Христо Цонев е на 43 г. от Силистра. През сезон 1984/85 г., когато е само на 16 години и 10 месеца, дебютира в мъжкия отбор на Доростол. Играл е за Червена звезда Дулово; Минерал Рударци и Ботев Ихтиман. Във футболната си кариера има две прекъсвания, заради казармата и боледуване от жълтеница. През 1997 г. е завършил Национална спортна академия “Васил Левски” с две специалности - треньор по футбол и спортен мениджмънт. Веднага започва работа и по двете специалности към спортното 57-мо училище в школата на Септември - София. През 1998, като помощник-треньор на Светлин Минчев, печели титла и купа на България. Има лиценз “Б” на USSF; лиценз “Б” на Националната асоциация на треньорите в Америка и лиценз “Б” на УЕФА. Има изкаран специален треньорски семинар от английската футболна асоциация (FA). От 11 години е в Америка, като от 9 г. е съдия по футбол на колежанско ниво. От 2003 г. е треньор по футбол на деца и юноши в HSC. От 2009 г. до момента е треньор в Oak Brook SC. През 2008 г. неговите възпитаници достигат финала за купата на Илинойс. Отборите му имат спечелени четири традиционни турнира и два пъти са втори.

Олег Вачев е на 50 г. от Берковица, женен за Джейн Вачев. Има две деца - Майкъл на 13 г. и Хелена на 9 г. Като дете играе футбол за Ком Берковица. През 1980 г. на Националната военна спартакиада става шампион по ски алпийски дисциплини на гигантски слалом и завършва втори на слалом. През 1984 г. работи като детски треньор по футбол в Ком Берковица. През 1989 г. завършва ВИФ “Георги Димитров” (НСА) с две специалности - учител по физическо възпитание и учител по начално военно обучение. През 1994 г. завършва аспирантура по спортна биомеханика в Университета Рено, Невада. Има професионален треньорски лиценз от футболната федерация на САЩ и Холандски треньорски лиценз. През периода 1991/94 г. е работил като помощник треньор по футбол в McQuin High School Reno Nevada; през 1994/95 г. е треньор в Chicago Magic SC; през 1995/97 г. е директор на детско-юношеската школа в Green White SC; през 1997/98 г., като старши треньор на Университета в Аурора е избран за треньор на годината. Отборът му поставя рекорд 17 победи и само една загуба; През 1998/2000 г. е директор на детско-юношеската школа в Schwaben AC, по същото време е треньор в Университета Илинойс Чикаго; През сезон 2000/02 г. е помощник-треньор на мъжките отбори на Доминиканския Университет; От 2000 г. до сега е директор по треньорско обучение и треньор на всички възрасти в Sockers FC.
Като треньор през 2006 г. е шампион на САЩ с 16-годишните и финалист с 15-годишните. През същата година, като старши треньор на юношеския представителен отбор на щата Илинойс (олимпийски надежди) е шампион на САЩ и финалист през 2007 година. Негови отбори са били шампиони в двата най-престижни международни турнири в САЩ - “Далас къп” и турнира в Дисни, спонсориран от ПФК Челси. Също така е многократен регионален и щатски шампион в различните възрастови групи. Пред очите му са израсли състезатели от националния отбор на САЩ, като Брадли, Спектор, Джонсън и Хюсидич от Чикаго Файър.

- Какво ви подтикна да се занимавате с футбол?
- Х.Ц. - Семейството - баща ми Иван Цонев е бил над 35 години футболен треньор на Доростол Силистра в детско-юношескта школа и старши трньор в “Б” и “В” група.
- О.В. - Преди много години в Берковица, преди да стана студент, за кратко имах възможност да работя като футболен треньор с деца и много ми хареса. Тогава си казах, че ако някой ден имам шанс, ще го правя постоянно.

- На какво ви научи този велик спорт?
- Х.Ц. - Непримиримост, борба за победа и лидрество.
- О.В. - Всичко става с много труд, но и това не е достатъчно - нужен е и късмет.

- Кои са качествата, които изгради у вас футболът?
- Х.Ц. - Чувство за колективност, умение за работа в екип и отговорност.
- О.В. - Най-важното - да бъда търпелив и да не се отказвам, когато нещата не вървят. Ако се трудиш, рано или късно ще дойде денят, в който ще победиш.

- Какво е за вас “Fair Play” (Честна игра) и мислите ли, че днес има почва?
- Х.Ц. - Едно от най-важните неща. Във всеки учебник по футбол, както и в наредбите за съзтезанията в Америка има специални глави за Fair Play.
- О.В. - Fair Play е много важен. Специално тук в САЩ се обръща много внимание, особено в детско-юношеския спорт, защото е неизменна част от възпитанието и развитието на младите атлети.

- Кой футбол бихте искали да практикуват вашите възпитаници - този днес или преди време?
- Х.Ц. - Съвременният.
- О.В. - Днешният.

- Ракия или бира?
- Х.Ц. - Бира, любима ми е чешката Pilsner.
- О.В. - И двете.

- Любим виц?
- Х.Ц. - Действителна случка: Пламен Гетов преди 10-тина години, когато заедно с бившия му съотборник от националния отбор и Спартак Плевен - Пламен Николов, вече като ръководители на Спартак Плевен, бяха влезли в конфликт. Журналистите питат: - “Защо не се разбирате, нали едно време ритахте заедно? ” - Пламен Гетов отговаря - “Аз играех, а той риташе.”
- О.В. - Всяка сутрин в 9:30 ч., в продължение на години, двама полицаи се срещат да закусват заедно. Един ден единият не се явява на срещата. По-късно в управлението се виждат и другият пита - ”Защо не дойде? ”, а той му отговаря - ”Аз бях на отсрещната страна, преди това ходих на зъболекар и той ми каза да не ям от другата страна.”

- Любима победа във футбола?
- Х.Ц. - Като помощник-треньор в Септември на юноши - старша възраст, през 1998 г. по пътя ни за шампионската титла, победихме ЦСКА на стадион “Българска армия” с 3:1. В отбора на ЦСКА тогава играеха Димитър Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров.
- О.В. - С юношите - младша възраст на турнира за “Далас Къп” победихме пет чуждестранни отбора, за да излезем на финала и да вземем купата.

- На кой футболен отбор симпатизирате?
- Х.Ц. - Левски.
- О.В. - В България винаги съм бил поддръжник на ЦСКА, а иначе Барселона.

- Имате ли прякор?
- Х.Ц. - Не.
- О.В. - Не точно прякор. Понеже не съм много голям, като дете приятелите ми викаха Олечко.

- Колко тежите?
- Х.Ц. - 88 кг.
- О.В. - 70-75 кг.

- Коя зодия сте?
- Х.Ц. - Близнаци.
- О.В. - Лъв.

- Футболът е...?
- Х.Ц. - Начин на живот.
- О.В. - Като цигарите, когато ги започнеш, не можеш да ги спреш лесно.

- Представи другия?
- Х.Ц. - Олег Вачев беше мой инструктор на първия ми треньорски курс в Америка. Работи за един от най-успешните и известни футболни клубове за деца и юноши “Socers”. Ставал е национален шампион на Америка с неговите отбори.
- О.В. - С Христо Цонев сме сродни души, 80% от живота ни е минал по един и същи път - футбол, футбол и пак футбол. И двамата сме завършили НСА. Тук в Америка работим, като треньори. Той е един от запомнящите се ученици.

- Какво виждаш първо в жените?
- Х.Ц. - Фигурата.
- О.В. - Лицето и усмивката.

- Какво мислиш за женския футбол?
- Х.Ц. - Доста е атрактивен.
- О.В. - Интересен е, в САЩ винаги е бил на почит и е държал ниво. Ако се гледа световно първенство, някои от мачовете са също толкова атрактивни, както при мъжете.

- Участието или победата?
- Х.Ц. - Победата.
- О.В. - И двете. За да се победи, трябва да се участва.

- Труд или талант?
- Х.Ц. - Както казват Стефка Костадинова и Христо Стоичков - “90 % труд и 10 % талант”.
- О.В. - Бил съм свидетел и на двете.

- Общото между футбола и секса?
- Х.Ц. - И двете доставят удоволствие от играта. (Смее се)
- О.В. - И в двете трябва да си майстор, да имаш качества. (Смее се)

- Какво дете беше?
- Х.Ц. - Буйно.
- О.В. - Палаво, исках да порасна бързо. Винаги съм тренирал, но и не пропусках да се забавлявам с приятели.

- Какъв съвет ще дадете на бъдещите футболисти?
- Х.Ц. - Непрекъснато да развиват качествата си и да се усъвършенстват.
- О.В. - Трябва да се влага много труд с години.

- Вечерта преди важен мач?
- Х.Ц. - Обичам да говоря с футболистите, за да намаля предстартовата треска.
- О.В. - Най-добре да си със съотборниците, без много странични притеснения.

- Вечерта след важен мач?
- Х.Ц. - Правя анализ, независимо как е завършил мачът. Правя си планове върху какво трябва да се работи с футболистите.
- О.В. - Няма значение дали си победил или загубил, не трябва да се правят шумотевици. Това е просто една игра, животът си върви и другата седмица има мач отново. Винаги можеш да се събереш с приятели.

- Кой е любимият ви футболист?
- Х.Ц. - Мишел Платини.
- О.В. - Двама са - датският нападател Браян Лаудруп и феноменалният бразилец Роналдиньо.

- Кой е любимият ви футболен треньор?
- Х.Ц. - Сър Алекс Фъргюсън.
- О.В. - Йохан Кройф е треньорът, който индиректно ми е оказал най-голямо влияние.

- Какво сте спечелил от футбола?
- Х.Ц. - Възможността да имам приятелства и да създавам контакти.
- О.В. - Най-радостните моменти са, когато футболистите ми пораснат и идват да ме видят на мачове, водят и техните деца да ги тренирам, пращат ми благодарствени писма и картички, обаждат ми се.

- Какво сте загубил от футбола?
- Х.Ц. - Много лично време.
- О.В. - Понеже футболът някой път ме ангажира седем дни в седмицата, губя лично време за семейството.

- Каква музика слушате?
- Х.Ц. - Всякаква хубава музика, независимо от стила.
- О.В. - Много обичам родопски народни песни. Също слушам и Ерик Клептън.

- Блондинка или брюнетка?
- Х.Ц. - И двете.
- О.В. - Жена ми е блондинка, но - брюнетка. (Смее се)

- На колко години започнахте да тренирате футбол?
- Х.Ц. - Откакто съм проходил. (Смее се)
- О.В. - На 12 години в Ком Берковица.

- Три качества, които трябва да притежава добрият футболист?
- Х.Ц. - Импровизация, скоростна техника и тактическа дисциплина.
- О.В. - Добра техника, футболен интелект и скорост.

- Умеете ли да губите?
- Х.Ц. - Да.
- О.В. - Разбира се. Толкова години в спорта се научаваш да гледаш по-философски на нещата.

- Какво има от другата страна на медала?
- Х.Ц. - Много лишения и безсънни нощи.
- О.В. - Всички хора, които помагат на спортиста: семейство, учители, приятели, въобще цялата околна среда - тя е скрита за публиката.

- Човек, на когото се възхищавате?
- Х.Ц. - На дядо ми, на него съм кръстен - Христо Атанасов.
- О.В. - На различни хора, които са допринесли за развитието ми. Винаги съм се възхищавал на доцент Лозан Митев от НСА, той ми помогна да вляза в по-нормалния път. Насочи ме към книгите и станах по-сериозен.

- За какво мечтаете?
- Х.Ц. - Да отделям цялото си време за футбола.
- О.В. - В лично отношение, семейството ми да е добре, а от професионална гледна точка, да стана треньор на юношите в Барселона.

- Кое е това нещо, което ви поддържа от вътре, когато всичко друго около вас се руши?
- Х.Ц. - Вярата, че ще намеря изход от ситуацията.
- О.В. - Знам, че имам семейство, което е винаги зад мен.

- Обичате...?
- Х.Ц. - Да почивам в планината и крем карамел.
- О.В. - Да опитвам храни от различните части на света.

- Къде е силата - в краката или в главата?
- Х.Ц. - В главата.
- О.В. - В главата.

- Как мотивирате футболистите си, преди да излязат на терена?
- Х.Ц. - Казвам им, че това време на терена е тяхно и трябва да го използват максимално, като дават всичко от себе си за победата.
- О.В. - Казвам им, че ще победим.

- Името на първия ви треньор?
- Х.Ц. - Трендафил Василев.
- О.В. - Младен Младенов-Жеко.

- Колко време прекарвате на футболния терен?
- Х.Ц. - Средно 2 часа на ден.
- О.В. - Средно 6 часа на ден, плюс 3-4 часа в офиса.

- Кой мач на националния отбор е оставил най-трайни спомени у вас?
- Х.Ц. - През 1995 в европейска квалификация, когато на националния стадион “Васил Левски” обърнахме Германия от 0:2 на 3:2.
- О.В. - Когато бях млад, ЦСКА с Аякс и ЦСКА с Байрен Мюнхен, през последните години на световното в САЩ - 94 г.

- Има ли обективно съдийство?
- Х.Ц. - Да, има.
- О.В. - Обективно е, доколкото се прави от хора. Аз винаги съм вярвал в съдиите.

- Мила Родино, ти си...?
- Х.Ц. - Земен рай.
- О.В. - Незабравима.

- Харесвате ли България днес?
- Х.Ц. - Да, по-добре е от преди 10 години.
- О.В. - Като Родина винаги я харесвам. Има неща, които се случват в социалния и политическия живот, които не са за харесване, но България си е България.

- На кого искате да се извините?
- Х.Ц. - На бившата си приятелка.
- О.В. - На жена ми, че не се прибирам често заради работата.

- На кого искате да благодарите?
- Х.Ц. - На всички мои учители.
- О.В. - На моите учители Нина Атанасова и Истатко Минчев, които преподават в Берковската гимназия и на доцент Лозан Митев от НСА.

- Какъв въпрос не ви зададох?
- Х.Ц. - Какви планове имам за бъдещето?
- О.В. - Искам ли да отида да работя в България?



Николай Василев
спортен кореспондент на в. "България"