Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Николай Василев разговаря с майсторите в бойните спортове Светлозар Радев и Иван Йочколовски

Светлозар Радев е на 30 години, от Разград. Сгоден е за Доминика Халачева. През 1999 г. завършва спортното училище на град Русе „Майор Атанас Узунов” с профил бокс. 1999/2000 г. отбива военната си служба в спортната школа на ЦСКА. Завършил e Национална спортна академия ”Васил Левски” със специалност треньор по бокс и кик-бокс. През лятото на 2003 г. участва като каскадьор в мегапродукцията „Троя”, снимана в курорта Кабо Сан Лукас, Мексико. Обича риболова, киното, тренировките и ските. В Америка е от 6 години. Живее и работи в Чикаго.
Успехи в бокса:
- 1997 г. - трето място на Международен турнир в Битоля, Македония, младша възраст, 54 кг.
- 1997 г. - трето място на Международен турнир „Олимпийски надежди”, Пловдив, младша възраст, 60 кг.
- 1998 г. - трето място на Републиканско първенство, юноши старша възраст, 67 кг.
- 1998 г. - трето място на Международен турнир „Олимпийски надежди”, София, старша възраст, 63.5 кг.
- 1998 г. - второ място на Републиканско първенство, мъже, 67 кг.
- 1999 г. - трето място на Републиканско първенство, старша възраст, 67 кг.
- 1999 г. - второ място на Републиканско първенство, Варна, младежи, 71 кг.
- 2000 г. - шампион на Републиканско лично първенстео, мъже, 75 кг.
- 2000 г. - шампион на Републиканско отборно първенстео, мъже, 75 кг.
- 2001 г. - второ място на Републиканско първенство, младежи, 81 кг.
- 2001 г. - второ място на Републиканско първенство, мъже, 81 кг.
- 2002 г. - шампион на Републиканско първенство, младежи, 81 кг.
- 2002 г. - второ място на Републиканско първенство, мъже, 81 кг.
- 2003 г. - второ място на Републиканско първенство, мъже, 81 кг.
-  2003 г. - второ място на Международен турнир, Прищина, Косово, мъже, 81 кг.
- 2004 г. - шампион на Републиканско първенство, мъже, 81 кг.
- 2004 г. - шампион на Международен турнир, Гардазе, Италия, мъже, 81 кг.
- 2005 г. - шампион на област Бавария, Германия, мъже, 81 кг.
- 2005 г. - дванадесет срещи за боксов клуб „Мюнхен 1860”, десет победи и само две загуби, мъже, 81 кг.
Успехи в кик-бокса:
- 2002 г. - шампион на Републиканско първенство, мъже, 81 кг.
- 2002 г. - сребърен медалист на Европейско първенство в Италия, мъже, 81 кг.
- 2003 г. - шампион на Републиканско първенство, мъже, 81 кг.
- 2004 г. - шампион на Републиканско първенство, мъже, 81 кг.
- 2004 г. - пето място на Европейско първенство в Будва, Черна Гора, мъже, 81 кг.

Иван Йочколовски е на 25 години, от центъра на София. Коренът му е от село Бреница до Червен бряг. В Америка е от 13 години. В Чикаго е завършил основно образование, средно (East Leyden High School), виcше (DePaul University) и офицерска школа на армията. В момента изпълнява длъжността старши-лейтанант в пехотата на Американската армия. Бил е на две мисии в Колумбия през 2011, предстоят му мисии в Сомалия и Афганистан през 2012. Преди да дойде в САЩ е трeнирал футбол на позиция вратар в школата на ЦСКА. В гимназията е тренирал бокс, лека атлетика (в дисциплините диск и гюле), маратонско бягане (cross country) и силов трибой. През 2009 г. участва в последния сезон на Сървайвър, България във Филипините. Има амбиции да стане актьор. Хобитата му са да чете исторически книги и да сглобява диорами (малки артикули от исторически битки). С бразилско жиу-жицу се занимава от седем години.
Успехи в жиу-жицу:
Многократен шампон на Илинойс; През 2005 година е шампион на Midwest; През 2006 и 2007 г. е трети на републиканско първенство; 2010 - бронзов медалист на европейско по борба до отказване (Sumbmission wrestling) в Загреб, Хърватска; 2011 - бронзов медалист на световно в Лонг Бийч, Калифорния; Бронзов медалист на Пан американски игри 2011 Монреал, Канада.
Успехи при военните:
Шампион по ММА (свободни боеве) за 2011 г. на САЩ в армейския шампионат; Втори на маратонско бягане на 42 километра с пълно бойно снаряжение в пустинята на Ню Мексико; Многократен шампион на различни армейски дисциплини (бягане с бронежилетки, марш на скокове, сглбяване и разглобяване на оръжие, пренасяне на жертви, оказване на първа помощ и т.н.).

- Какво ви подтикна да се занимавате с бойни спортове?
С.Р. - Заниманията със спорт каляват организма, като малък исках да бъда здрав и затова започнах да тренирам. Баща ми беше борец и спортът винаги е присъствал у дома.
И.Й. - Желанието да се доказвам сам пред себе си.

- Какви психологически качества изгради у вас спортът?
С.Р. - Воля, упоритост и дисциплина.
И.Й. - Спортът ме е изградил като личност. Когато съм адски изморен да продължавам, въпреки че тялото ми казва да спирам.

- Кое е водещото физическо качество във вашия спорт?
С.Р. - Издръжливост.
И.Й. - Издръжливост, силни ръце и здрав врат.

- Като чуеш за "fairplay" кое е първото нещо, което ти идва на ум?
С.Р. - Взаимно уважение и игра в рамките на правилата.
И.Й. - Сещам се за футбола и подсечките, които си правят.

- Съществува ли "fairplay" в бойните спортове?
С.Р. - Боксът е контактен спорт и противниците постоянно получават удари, но след срещата винаги се поздравяват.
И.Й. - Широко разспростанен е, без него бойните спортове нямаше да са това, което са. Бием се с някой, който дава максимума от себе си и след това си стискаме ръцете и сме приятели.

- Любима победа на ринга/татамито?
С.Р. - В Пловдив през 1998 г. като юноша за пръв път участвах на републиканско първенство по бокс за мъже и изненадах себе си, като спечелих сребърен медал.
И.Й. - Първото състезание, на което съм участвал. Бях на 19 г., победих четирима човека и станах първи в Midwest.

- Най-именитият съперник, срещу когото сте се изправяли?
С.Р. - Павел Сяров (вице световен шампион за младежи) и Тервел Пулев (два пъти вицеевропейски шампион).
И.Й. - Арловски - бивш шампион от тежката категория на UFC (Най-добрата лига в света по свободни двубои).

- Какво мислите за женското участие в бойните спортове?
С.Р. - Мое лично мнение е, че не е за жени, но в момента се развиват в световен мащаб и в България, което е похвално.
И.Й. - Като цяло бойните изкуства са за мъже. Жените биха го практикували за самозащита. Харесва ми да гледам женски бой, но не бих пуснал дъщерите си да го упражняват.

- Умеете ли да губите?
С.Р. - Един спортист, за да може да печели, трябва и да може да губи.
И.Й. - Мисля, че да - приемам загубата.

- Вечерта преди важно състезание?
С.Р. - Винаги си мисля за кантара и килограмите, колко може да се яде, гледам да съм спокоен и да се наспя добре.
И.Й. - Пия много вода, ям висококалорични храни, мисля за моите умения, за тренировките, на които съм се подложил, отпускам се и говоря с треньорите си.

- Вечерта след важно състезание?
С.Р. - Ако е завършило благополучно и сме се представили както трябва – веселие; ако е загуба - мобилизираш се и се надъхваш повече за следващото състезание.
- И.Й. - Събираме се с треньора ми и с хората от отбора и говорим за двубоите, за това, което се е случило.

- Какво сте спечелил от спорта?
С.Р. - Изградил ме е като личност, спечелил съм много приятели и познанства.
И.Й. - Много съм спечелил. Спортът ме е изградил като личност и не мога да си представя живота ми без него. Аз живея и дишам жиу-жицу.

- Какво сте загубил от спорта?
С.Р. - Загубите се забравят лесно, победите остават завинаги.
И.Й. - Може би най-вече от личното си време.

- Какво е чувството да представяте Родината на световно ниво?
С.Р. - Изпълнен си с гордост.
И.Й. - Нашият спорт не е толкова организиран на държави. Когато се боря го правя от академията, но всички знаят, че съм българин. В България има федерация по бразилско жиу-жицу, познавам ги момчетата, но аз не съм член.

- Кой е най-трудно извоюваният ви медал?
С.Р. - През 2004 г. на републиканското по кик-бокс си контузих рамото първата среща, но продължих до края и станах шампион, след една седмица взех участие и на републиканското по бокс с контузията и отново победих.
И.Й. - Като станах трети на европейското, защото загубих с 2 на 1 точки на полуфиналите, на четвъртфиналите победих сегашния европейски шампион. Трудна психологическа загуба, мускулите ми отказваха, но аз продължавах да се боря.

- На колко години започнахте да тренирате бокс/жиу-жицу?
С.Р. - В девети клас влязох в спортното училище на град Русе, значи около 14-15 годишен.
И.Й. - На 18 г.

- Какво си казвате, преди да излезете на ринга/татамиту?
С.Р. - Излизам за победа.
И.Й. - Нямам нещо, с което предварително да се подготвям, просто излизам и се боря.

- Името на първия ви треньор?
С.Р. - Кънчо Георгиев в спортното училище. След него Борислав Бояджиев и Константин Петков - Желязото, в спортната школа на ЦСКА. Като студент в НСА - Евтим Лефтеров и Борислав Бояджиев. В кик-бокса - Емил Тонев и националният треньор Руско Труманов.
- И.Й. - Той е първият и единствен - Assou.

- Кое е силното ви оръжие на ринга/татамиту?
С.Р. - Издръжливостта и лявото ми круше.
- И.Й. - Краката ми, защото са по-дълги и мога да правя ключове.

- Колко време отделяте за тренировки?
С.Р. - Като активен спортист денят ти минава в тренировки.
И.Й. - Средно четири часа на ден.

- Имате ли прякор?
С.Р. - По-принцип не, но понякога приятели ми казват Бокса.
И.Й. - Калашника.

- Колко тежите?
С.Р. - 100 кг.
И.Й. - Варирам от 94 до 103 кг. - зависи от състезанието. В момента съм 98 кг.

- Коя зодия сте?
С.Р. - Рак.
И.Й. - Лъв.

- Какво виждате първо в жените?
С.Р. - Общата визия.
И.Й. - Лицето, красотата.

- Блондинка или брюнетка?
С.Р. - И двете.
И.Й. - Всеки иска нещо черно.

- Най-важното качество, което държите да притежават хората около вас?
С.Р. - Честност и уважение.
И.Й. - Да са амбициозни и да знаят какво искат.

- Човек, на който се възхищавате?
С.Р. - Моите родители.
И.Й. - Васил Левски, Христо Ботев, също така и на прадедите ми, които са били пастири. Те през 1810 година заварват селото си опустошено от турците. Тримата братя намират част от виновниците и ги обезглавяват, след което забиват главите им на три кола. От там идва и фамилията ми Йочколовски. Йоч на турски значи три.

- За какво мечтаете?
- С.Р. - Да сме живи, здрави и да създам семейство.
И.Й. - Да създам семейство и да имам деца - момчета, които да направя световни шампиони.

- Обичате...?
С.Р. - Крем карамел.
И.Й. - Бира, защото сам си я правя. Купувам си хмел, малцов екстрат и бирена мая, варя го един час, ферментацията варира около два месеца.

- Кое е нещото, което ви поддържа отвътре, когато всичко около вас се руши?
С.Р. - Волята и упоритоста, които е изградил спортът в мен, те ми дват сили да вървя напред въпреки трудностите и да постигам целите си.
И.Й. - Семейството и хората, които обичам, защото знам, че те ще ме подкрепят винаги.

- Съветът, който винаги ще помниш?
С.Р. - Те са много, примерно - който бърза бърка и оттам стават гршки.
И.Й. - Никога не се доверявай на никого.

- Успехът е ... ?
С.Р. - Да си здрав и щастлив - всичко друго е останалото.
И.Й. - Много труд и постоянство.

- Опишете се с няколко думи?
С.Р. - Другите могат да кажат, иначе, за съжаление на жените, съм сгоден. (Смее се)
И.Й. - Спортна личност.

- Най-великите българи за вас са ... ?
С.Р. - Васил Левски, Христо Ботев, Иван Славков и Тодор Живков.
И.Й. - Хора като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и всички хайдути, които са се борили против поробителите ни.

- Най-големият български спортист е ... ?
С.Р. - Много са: футболистът Христо Стоичков, лекоатлетката Стефка Костадинова, борецът Боян Радев и боксьорът Даниел Петров.
И.Й. - Валентин Йорданов, Христо Стоичков и Дан Колов.

- За да спечелят хората доверието ви, трябва ... ?
С.Р. - Да бъдат честни и искрени.
И.Й. - Да бъдат истински.

- За какво не ви достига време?
С.Р. - Да прекарвам повече време със семейството.
И.Й. - Понякога за мен самия.

- Грешката, която често повтаряте?
С.Р. - Почти винаги закъснявам за срещи.
И.Й. - Че съм се доверил на хора, на които не е трябвало.

- България е ... ?
С.Р. - Родината ми.
И.Й. - Моята майка земя, която винаги ще обичам и в която, след известно време, ще се прибера.

- Каква е разликата между бокс и жиу-жицу?
С.Р. – Боксът е игра на удари и боят се води най-вече в изправено положение. Противниците са голи до кръста и имат специални ръкавици. Жиу-жицу е играта, в която трябва да заключиш противника с ръце или крака, така че да го накараш да се откаже. Борбата се води предимно в партер, състезателите са облечени с курки.
И.Й. - Разликата е съществена. В жиу-жицу няма удари и ритници и не се нокаутираме, както е в бокса, а се задържаме на земята със заключени ръце и крака.

- На кого искате да се извините?
С.Р. - На всички, които съм oбидил.
И.Й. - На тези, които съм обидил, без да разбера.

- На кого искате да благодарите?
С.Р. - На родителите ми и близките хора.
И.Й. - На семейството си, на майка ми и баща ми, които винаги ме подкрепят и на армията, която ми е помогнала за оформянето като човек.

- Какъв въпрос пропуснах да ви задам?
С.Р. - Каква част от боя в ММА заема бокса.
И.Й. - Къде може да ме намерите за тренировки?

- Отговорете на последния си въпрос?
- С.Р. - Голяма. В ММА битките, ако не си тренирал бокс, просто си обречен, няма как да разчиташ само на захвати. Боксът е като основа и върху неговите умения се гради универсалният боец.
И.Й. - 941 Rand Road, Arlington Heights- Champion jiu-jitsu academy, всеки ден от 18:30 ч. до 21:30 ч.



Николай Василев
спортен кореспондент на в. "България"