Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Николай Василев разговаря с елитните български съдии по футбол Наско Иванов и Ангел Бекяров

Наско Иванов е на 40 години от Габрово. Има две дъщери. Започва да тренира футбол на седем години в Янтра Габрово. Минал е през всички възрастови групи. Най големият му успех е през 1988 г., при юноши старша възраст, когато Янтра завършва на четвърто място в Републиканското първенство. Същата година стават средношколски шампиони. Наско Иванов играе като ляво крило. Още на 17 години го взимат в мъжкия отбор на Янтра. Дебютира в мач от „Б” група срещу Добруджа като гост. Мачът завършва наравно 0:0, а младият талант ударя греда. След което отборът влиза в „А” група и в следващите три години играе при професионалистите. Като войник играе в Розова долина Казанлък, отборът по това време се подвизава в „Б” група. През 1993 г. преминава при моряците от Черно Море Варна, които играят в „А” група с треньор Божил Колев. На следващата година играе в Спартак Варна с треньор Румен Горанов. През 1995 на 25 години се завръща в Янтра Габрово, получава контузия в коляното и прекратява активна състезателна дейност. Запознава се с Антон Генов и решава да стане футболен съдия. Като съдия по българските терени се подвизава шест години, минал е през всички групи: областни; зонални; „В”, „Б” и „А” група. В България извън футбола завършва право и работи в собствена кантора като адвокат. В Америка е от 8 години. Има ниво за рефер на щата Илинойс и за национален съдия на всички щати в колежанските първенства. До момента в кариерата си има свирени общо над 500 мача в родината и тук в САЩ, във всички възрастови групи и нива. В момента е футболист на Ботев Чикаго, който се състезава в ПСЛ. От 2003 до 2006 работи като консултант по административни въпроси. След това се ориентира в моргидж бизнеса и междувременно открива собствена компания за real estate: HOME REALTY GROUP с адрес: 10 700 Higgins Rd., Suite 320, Rosemont, IL, 60018. Е-майл адрес: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. . Компанията му подпомага ФК Миньор Чикаго.

Ангел Бекяров е на 37 години от Пловдив. Женен е за Ценка Бекярова, има двама сина близнаци на по 13 години – Иван и Виктор. Обича риболова, тениса и белота. Започва да тренира футбол на 6 години в отбора на Димитровград. На 13 години се премества в Пловдив и играе една година за Локо, на следващата година отива в Ботев. През 1990 г. е извикан в юношеския национален отбор на България, където изиграва седем мача. От 1991 до 1993 отбива военната си служба в Чирпан, играе и в местния отбор, който по това време се подвизава в „В” група. След казармата играе два сезона в Миньор Раднево, отборът се състезава в „В” група, след което преминава в Спартак Пловдив, който играе в „Б” група, там през пролетта на 1997 г. получава тежка контузия и прекратява активна състезателна дейност. От 1998 г. е футболен съдия, две години свири в местни групи, а от 2000 г. е в професионалния футбол. През кариерата си е свирил полуфинал за купата на България между Калиакра и Черно море, вечното дерби - Левски и ЦСКА, бараж за европейско полицейско първенство между България и Чехия. Играл е в националния отбор на България съдии. През 2008 г.след скандал напуска съдийството в България. В Америка е от година и половина, първоначално е бил в столицата Вашингтон, където е ръководил мачове в колежанското първенство. До този момент в кариерата си има свирени над 1 000 мача. От два месеца живее и работи в Чикаго. В момента е футболист на България, също така помага с опита си като треньор на Миньор Чикаго.

- Защо избрахте да се занимавате със съдийство?
Н.И. - Обичам спорта. За мен съдийството е хоби и начин на живот.
А.Б. - Когато бях на 23 години, като играч на Спартак Пловдив, се контузих тежко и приключих с големия футбол още преди да съм започнал. Тогава моят треньор Александър Бахчеванджиев ме записа на курс по съдийство, аз бях скептично настроен, но в последствие се развих до професионален съдия.

- На какво ви научи съдийството?
Н.И. - Да бъда принципен и честен в отношенията ми с футболистите, приятелите и в бизнеса. Спортът помага да бъдеш силен, да оценяваш приятелството и да преодоляваш пречки, които настъпват в живота.
А.Б. - На уважение към приятелите и колегите.

- Какво е за вас "Fair Play" (Честна Игра)?
Н.И. - Благородност.
А.Б. - Много силна дума. „Fair Play” може да има на Световно и Европейско първенство. За жалост в България няма и няма и да има скоро.

- Трудно ли е да се пребориш с конкуренцията в съдийството?
Н.И. - Интересен въпрос. Конкуренция има нявсякъде в живота. Приемам я, когато тя лежи на основните житейски принципи.
А.Б. - Да се преборя не, но ми беше трудно да се задържа, защото в България ударите под кръста са много и неочаквани.

- Кой е най-запомнящият се период в кариерата ви като съдия?
Н.И. - През 2001 г. свирих мач на Левски и Черноморец на Герена. Тогава столичани победиха с 4:1. Беше много интересен двубой. В Левски играеше Гонзо, а в Черноморец националът Златко Янков.
А.Б. - На 30 октомври 2003 г. свирих дербито между Левски и ЦСКА, което завърши 1:1. Бях най-младият съдия, свирил мач от такъв ранг. От тогава хората започнаха да ме уважават повече и да ми давах да ръководя по-сериозни мачове.

- Най-големият футболен скандал, в който сте бил замесен?
Н.И. - Честно казано, не съм се замесвал в скандали.
А.Б. - На 18 май 2008 г. свирих мача между Берое и Литекс в Стара Загора, който завърши 2:2. Бях ръководил няколко дербита преди този мач. Натрупаната умора ми се отрази и не го изсвирих на ниво. Въпреки това мисля, че с оглед показаното на терена от двата отбора резултатът беше справедлив. Най-потресаващо беше, когато хора от ръководството на Литекс влязоха в съблекалнията и крещяха като озверели. Опитах се да докажа моята невинност и чрез детектора на лъжата, но в България един път като те нарочат за виновен, е много трудно да изчистиш името си.

- Как се справяте с провокациите?
Н.И. - Винаги съм се стремял да разбирам отсрещната страна, както в спорта, така и в живота.
А.Б. - Изобщо не обръщам внимание, ако го направиш, ще изгориш психически. Гледам да се държа на ниво и над нещата, и така ги преодолявам.

- Мачът, в който сте бил футболист и винаги ще помните?
Н.И. - Мачовете, които ще помня цял живот са с Янтра Габрово, когато играеха в „А” група, с Рапид Виена за Интертото и с Брьомби Дания, по това време в отбора играеше Ким Вилфорд - европейски шампион през 1988 г. с Дания.
А.Б. - Като юноша имам седем мача за Националния отбор на България и отново като юноша с вечния враг Локо - с тях си имахме закачка. (Смее се)

- Съветът, който винаги ще помниш?
Н.И. - Да бъда честен.
А.Б. - Внимавай къде свириш, на кого свириш и за какво свириш.

- Познато ли ви е състоянието „криза на духа”?
Н.И. - Не.
А.Б. - Не, когато излизаш на терена трябва да си на сто процента мобилизиран.

- Какво е за вас качеството воля?
Н.И. - Това, което показва как човек може да се справя с трудностите.
А.Б. - Това е най-хубавото качество, което може да притежава един човек. Трябва винаги да се бориш, да постигаш целите, които си поставяш. Според мен волята не всеки човек я притежава.

- Как ви приема публиката?
Н.И. - Всички странични наблюдатели ме приемат обективно.
А.Б. - В България мисля, че ме харесват много, особено след като Сашо Диков ми измисли прозвището пловдивският Колина. Отначало се притеснявах, но с течение на времето свикнах. Във всички градове, в които съм свирил съм се стремял публиката да ме хареса и мисля, че съм успял.

- Коя грешка не може да прости зрителят?
Н.И. - Умишлената. Смея да твърдя, че в моята кариера съм нямал такива. Допускал съм грешки, но те са били част от процеса на изграждането ми като съдия, за които смятам, че публиката и дори футболистите са ги прощавали.
А.Б. - Когато има провокация към него. Да ти кажа честно, много решения съм ги взимал по реакция на публиката и футболистите, без да съм видял добре ситуацията.

- Представи другия?
Н.И. - Познавам Ангел още от България. Той е добър човек. Били сме заедно на мероприятия извън футбола. Отличен съдия.
А.Б. - Наско е скромно, интелигентно и възпитано момче, който има качества за съдия. Засичали сме се на семинари и лагери, играли сме помежду си в мачове срещу габровските съдии, след това сме сядали на маса.

- Опишете се с три думи?
Н.И. - Предоставям това право на приятелите и семейството.
А.Б. - Добър, възпитан, със спортен дух.

- Най-великите българи за вас са?
Н.И.- Има много велики българи във всяка сфера на живота: Хан Аспарух, цар Борис, Левски, Стефан Стамболов, бившият президент Петър Стоянов и Хамид Русев.
А.Б. - От миналото - Васил Левски и Христо Ботев, от съвремието - Христо Стоичков и Наско Узунов.

- Най-големите български спортисти?
Н.И. - Много са. Извън футбола са повече. Имаме олимпийски и световни шампиони във вдигането на тежести, борбата, гребането, художествената гимнастика и почти всички индивидуални спортове. В колективните запомнящи са - волейболът и футболът, с четвъртото място на световното през 1994 г.
А.Б. - За мен номер едно е Стефка Костадинова. Имаме и много други, най-вече в индивидуалните спортове. Всички, които са спечелили златни медали на Олимпийски игри.

- До къде стигат мечтите ви?
Н.И. - За мечтите няма граници. Те са в безвремието.
А.Б. - Кокото повече остаряваш, толкова повече мечтите намаляват. За сега те са свързани с децата и жена ми.

- За да спечелят доверието ви трябва ... ?
Н.И. - Човек да бъде обективен и честен.
А.Б. - Да видя човешко отношение. Доверчив съм и много лесно допускам хората около себе си.

- За какво не ви стига времето?
Н.И. - Честно казано за семейство и моите деца.
А.Б. - Семейство, приятели, риболов и много други.

- Грешката, която често повтаряте?
Н.И. - Не показвам чувствата си.
А.Б. - Много говоря.

- Най-простата човешка истина?
Н.И. - Това е истината.
А.Б. - Не питай старило, а питай патило.

- Как прекарвате свободното си време?
Н.И. - Старая се да бъда със семейството си и децата. Гледам да спортувам, обичам футбола, фитнеса, да карам колело и тенис.
А.Б. - Спя и помагам с опита си на някои от българските футболни отбори в Чикаго.

- Кои фрази най-често използвате?
Н.И. - Старая се да бъда обективен и това, което казвам да не бъде шаблон, а да е това, което мисля.
А.Б. - Пловдивското „майна”. (Смее се)

- Вашето мото?
Н.И. - Животът продължава.
А.Б. - По-бързо, по-високо, по-силно.

- България е ... ?
Н.И. - Моята Родина.
А.Б. - Много хубава страна с лошо правителство и много мафиоти.

- Сънувате ... ?
Н.И. - По-скоро нека бъде като пожелание - всички хора, без значение в коя част на земното кълбо се намират и техните близки, да бъдат щастливи.
А.Б. - По-добър живот в България след време.

- Любовта трае...?
Н.И. - Когато е истинска - вечно.
А.Б. - Първите няколко години, след това е уважение.

- Вашият вечен въпрос?
Н.И. - Не мога да кажа вечен, но най-честият въпрос, който си задавам, е дали съм направил достатъчно. Старая се да се уча от миналото, за да не повтарям грешките в бъдеще.
А.Б. - Защо се родих в България?

- Страхувам се ... ?
Н.И. - За моите близки роднини, да не им се случи нещо лошо.
А.Б. - От смъртта.

- Не мога без ... ?
Н.И. - Децата и роднините ми.
А.Б. - Моето семейство.

- Книгата, която бихте прочели отново?
Н.И. - „На изток от рая” от Джон Стайнбек.
А.Б. - „Долу от засада”.

- Зад всяко богатство се крие...?
Н.И. - Много труд.
А.Б. - Много труд.

- Ракия или бира?
Н.И. - И двете, в разумни количества.
А.Б. - Ракийка.

- Любим виц?
Н.И. - Обичам вицовете за блондинки, но има наистина умни руси жени, така че вицовете са за развлечение и не им отдавам такова голямо значение.
А.Б. - Умрял един шоп. Отишъл на небето и дядо Господ му казал: - Дошъл си в Рая, мога да ти изпълня едно желание. Шопът казал: - Господи, има един град в България, Пловдив се казва. Искам да го затриеш от лицето на земята. Дядо Господ му отвърнал: - Не става бе, майна... (Смее се)

- На кой футболен отбор симпатизираш?
Н.И. - Винаги съм харесвал добрия футбол и честната игра. От българските отбори, като дете винаги съм симпатизирал на Левски, но съм аплодирал ЦСКА, когато играят добре и заслужават победата. От тези извън граница, на Ливърпул.
А.Б. - Ботев Пловдив.

- Имате ли прякор?
Н.И. - Бате Наско. (Смее се)
А.Б. - Пловдивският Колина. Приятелите ми викат Бекяра, съкратено от моята фамилия.

- Колко тежите?
Н.И. - 83 кг.
А.Б. - 103 кг.

- Коя зодия сте?
Н.И. - Козирог.
- А.Б. - Лъв.

- Съдийството е ... ?
Н.И. - Начин да избяга човек от ежедневните проблеми - релаксация, почивка.
А.Б. - Нещо много свято, не е хоби, а професия.

- Какво виждаш първо в жените?
Н.И. - Винаги съм се старал да оценявам жените по техните интелектуални способности, а от чисто физическите - усмивката.
А.Б. - Външна красота, излъчването.

- Какво мислиш за женското съдийство?
Н.И. - Приемам го позитивно. За мен няма значение дали съдията е мъж или жена.
А.Б. - В България имах едно мнение, след като дойдох тук и като видях в каква степен е развито женското съдийство и женският футбол, им давам зелена светлина. (Смее се)

- Общото между съдийството и секса?
Н.И. - Аз бих казал общото между съдийството и любовта. Човек трябва да бъде честен с футболистите на терена и със своя партньор в живота.
А.Б. - И при двете, като си свършиш работата добре, си доволен и много радостен.

- Какво дете беше?
Н.И. - Бих казал възпитано.
А.Б. - Много палаво и лудо.

- Какъв съвет ще дадете на бъдещите съдии?
Н.И. - Да следват мечтите си и да бъдат честни, отговорни, сдържани и мъдри. Да преодоляват трудностите и да гледат напред.
А.Б. - На българските съдии в Америка да следват правилата и да не слушат американските си колеги, защото са много слаби. А на съдиите в България, ако искат да оцелеят, да се съобразяват и нагаждат в конкретната ситуация.

- Вечерта преди важен мач?
Н.И. - Старая се да спазвам режим. Човек трябва да легне и да се наспи.
А.Б. - Три ракии. (Смее се)

- Вечерта след важен мач?
Н.И. - Човек е превъзбуден, така че една добра вечеря в приятна компания носи приятни усещания.
А.Б. - Купон и от шест ракии нагоре. (Смее се)

- Кой е любимият ви футболен съдия?
Н.И. - Виждал съм много добри футболни съдии, на които не помня имената. От българските - Йордан Жежов.
А.Б. - Италианецът Пиер Луиджи Колина, а в България - Атанас Узунов.

- Какво си спечелил от съдийството?
Н.И. - Много приятели.
А.Б. - Много приятели, връзки и пари.

- Какво си загубил от съдийството?
Н.И. - Времето, което съм могъл да използвам с моето семейство.
А.Б. - Време, което мога да прекарам с децата си и професия или бизнес, които съм могъл да развия.

- Каква музика слушаш?
Н.И. - Обичам смуут джаз.
А.Б. - Всякаква, без груба чалга.

- Човек на когото се възхищаваш?
Н.И. - По принцип нямам идоли. Възхищавам се на всеки обикновен човек, който живее с морални принципи, честно и отговорно.
А.Б. - На тези хора, които са вечно усмихнати. Те също имат проблеми, но винаги се стараят да ги прикриват и вдъхват позитивна енергия на хората, около тях.

- Кое е това нещо, което те поддържа отвътре, когато всичко друго около теб се руши?
Н.И. - Волята ми за честна борба. Винаги съм се старал да преодолявам трудностите благородно.
А.Б. - След случая през 2008 г. съм лесно уязвим и все още го търся в себе си.

- Обичаш...?
Н.И. - Чистия въздух, природата, синьото небе и щастливите хора.
А.Б. - Това, което всеки българин обича - да съм в компанията на добри приятели.

- Кой мач на националния отбор е оставил най-трайни спомени във вас?
Н.И. - Мачът с Германия на Световното, когато победихме с 2:1.
А.Б. - Безспорно това е един мач - 2:1 срещу Франция в Париж, които ни класира на Световното.

- Има ли обективно съдийство?
Н.И. - Да.
А.Б. - Да. Има го и в България, но в много малко мачове.

- Мила Родино, ти си...?
Н.И. - Земен Рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край.
А.Б. - Земен Рай.

- На кого искате да се извините?
Н.И. - На всички, които съм обидил, без да искам, чрез действия, бездействия или думи. Нямам лоши чувства към никого.
А.Б. - На много хора - родителите ми, децата и жена ми.

- На кого искате да благодаритe?
Н.И. - На моите родители и на баба и дядо.
А.Б. – Също на много хора, най-вече на моето семейството.

- Какъв въпрос не ти зададох?
Н.И. - Смятам, че беше изчерпателен с въпросите.
А.Б. - Какви трябва да бъдат хората?

- Отговорете на последния си въпрос.
Н.И. – (Смее се.)
А.Б. - За един по-добър свят трябва да бъдем по-добри един към друг.



Николай Василев
спортен кореспондент на в. "България"