Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Николай Василев разговаря с българските треньори по олимпийско таекуондо от спортен клуб "Revolution Taekowndo TC" - Красимир Русев и Иво Матеев

Красимир Русев е на 34 години от Казанлък. Има черен колан 4-ти Дан по таекуондо от World Taekwondo Federation (W.T.F.). Започва да тренира олимпийско таекоундо на 10 г. в спортен клуб "Торнадо". През 1992 г., когато е само на 15 години, става национален състезател за мъже и представя България на две европейски първенства (1992 г. - Валенсия, Испания и 2000 г. - Патра, Гърция) и едно световно първенство (1999 г. в Едмънтън, Канада). Печели медали в редица национални и международни турнири.
Успехи като състезател: Седемкратен национален шампион на България по олимпийско таекуондо за мъже, през годините: 1992 (юноши); 1994; 1996; 1997; 1998; 1999; 2000 г. Шампион на откритото първенство на Македония, Скопие, 1995 г.; Двукратен бронзов медалист от Балканските игри през 1996 г., Турция, Бурса и 1998 г, Гърция, Атина; Бронзов медалист на откритото първенство на Турция, Истанбул, 1992 г.
На 15 години става помощник-треньор и работи с детските групи в клуб на родния си град. На 18 години отбива воeнната си служба в специализирания корпус за умиротворителни войски към ООН. Участва в международни учения на НАТО в Гърция и Испания. След казармата става студент в Национална Спортна Академия "Васил Левски" със специалност треньор по Таекуондо. При завършване на обучението си през 2001 г. се премества в Америка и работи шест години като инструктор по таекуондо в майсторската академия към Bally Fitness. През 2008 г. основава собствен тренировъчен център "Revolution Taekwondo TC". Клубът се намира на адрес: 1776 W. Algonquin rd, Mount Prospect, IL 60056; www.revolutiontkd.com.
До момента Красимир Русев има над 15 национални шампиони за деца и юноши и национален състезател в юношеския отбор на САЩ. При него тренират над 150 деца и възрастни. През 2005 г. получава приз за майстор по таекуондо на годината от TMA - Chicago. Има най-високия сертификат за треньор - Ниво I от олимпийския комитет в САЩ. Също така е лицензиран международен съдия по таекуондо от W.T.F. През 2011 г. получава лични поздравления от кмета на Чикаго - Rahm Emanual, за постигнати успехи. Като дете, между 7 и 10 годишна възраст, е тренирал футбол в Розова долина. В периода от 2006 до 2010 е бил капитан на BG United. В момента е футболист на най-стария български отбор в Чикаго - Балкан.

Иво Матеев е на 32 години от Казанлък. Има черен колан 3-ти Дан по Таекуoндо от W.T.F. и 1-ви Дан Хапкидо от W.H.F. Започва да тренира олимпийско таекуондо на 13 години в спортен клуб „Торнадо”. От 1994 г. до 1997 г. е бил национален състезател и републикански шампион за юноши и мъже. През 1995 г. се класира за световното първенство в Манила, Филипините. На 17 години открива собствена школа по таекуондо в Казанлък и помага като инстурктор на стария си клуб „Торнадо”.
През 1998 г. отбива военната си служба в Ямбол, където е инструктор по ръкопашен бой и се развива като музикант в дома на армията (ДНА). През 1999 г. в Казанлък създава рок-група „Undercover” и обикаля България с нея. През 2001 г. групата получава договор за изява в Норвегия. През 2002 г. Иво идва в САЩ и започва работа като треньор по таекуондо в Bally Total Fitness. В момента е помощник-треньор в тренировъчен център "Revolution Taekowndo TC". Също така е лицензиран съдия по таекуондо от W.T.F.
Между 7 и 10 годишна възраст играе едновременно в двата футболни отбора в Казанлък - Арсенал и Розова долина. В Чикаго играе на позиция халф в BG United oт 2006 до 2010 г. През 2011 г. играе за Балкан и Миньор. Същевременно става член и вокалист на поп-рок групата „HyPerJam”.

- Какво ви подтикна да се занимавате с олимпийско таекуондо?
К.Р. - Когато бях дете гледах филм с участието на Жан Клод Ван Дам и поисках да се науча да правя същите техники като него.
И.М. - Като дете гледах филми с участието на Жан Клод Ван Дам и това ме вдъхнови за таекуондото. Също така баща ми Николай Стоилов, който е от Перник и е бивш футболист на Миньор, винаги ме е насърчавал да спортувам.

- Какви психологически качества изгради у вас таекуондото?
К.Р. - Предимно самодисциплина.
И.М. - Смелост и борбеност.

- Кое е водещото физическо качество в таекуондото?
К.Р. - Скорост и издръжливост.
И.М. - Атлетичност.

- Какво е за вас "fairplay"?
К.Р. - Уважение след двубоя по таекуондо, което се изразява с поклон пред противника и съдиите.
И.М. - Във всеки спорт си има правила и трябва да знаеш кога да ги използваш.

- Любима победа на татамито?
К.Р. - Като състезател, когато си извоювах място за участие на Световното първенство през 1999 г. в Канада, а като треньор - спечелването на място в националния отбор на САЩ на моя възпитаник Brandon Pitak.
И.М. - Когато спечелих квалификациите за световното първенство в Манила. Относно моите възпитаници - всяка една победа е сладка.

- Най-именитият съперник, срещу когото сте се изправяли?
К.Р. - Световният и двукратен европейски шампион и сребърен медалист на Олимпийските игри Икрам Бояли от Турция.
И.М. - Красимир Русев. (Смее се)

- Какво мислите за женското участие в таекуондото ?
К.Р. – Мисля, че жените трябва активно да участват във всеки спорт. Той помага за тяхното развитие.
И.М. - Има много добри състезателки, които по нищо не отстъпват на мъжете.

- Умеете ли да губите ?
К.Р. - Да.
И.М. - Да.

- Кой е най-трудно извоюваният ви медал?
К.Р. - Като състезател ми беше по-лесно да ги извоювам, може би най-трудния беше през 1999 г., когато трябваше да се подготвям сам без треньор и отбор за националното първенство. Като треньор, когато моите деца завоюват медали, ми е по-трудно, защото съпреживявам всеки един момент.
И.М. - През 1993 г. на Републиканското първенство в Етрополе, когато играх през цялото време със спукано ребро и въпреки това станах шампион.

- Какво казвате на вашите възпитаници, преди да излязат на татамито?
К.Р. - Да са много концентрирани и да внимават какво им казвам отстрани.
И.М. - Този спорт няма нищо общо с уличните боеве. Трябва да спазват правилата и да се фокусират.

- Името на първия ви треньор?
К.Р. - Цанко Начев.
И.М. - Цанко Начев и едва петнадесетгодишния помощник-треньор Красимир Русев.

- Кое е силното оръжие на таекуондистите?
К.Р. - Умът и концентрацията. Таекуондото е като шаха, трябва да си тактически подготвен, трябва много да мислиш и да си интелигентен на много други нива, за да успееш да бъдеш добър състезател и треньор.
И.М. - Спокойствието.

- Колко време отделяте за тренировки?
К.Р. - По осем часа на ден без неделя.
И.М. - Четири пъти в седмицата по два часа.

- Представете другия?
К.Р. - Познавам Иво от десет годишна възраст. От един град сме, заедно сме ходили на училище. Имаме обща среда. Лично познавам неговото семейство. Много забавен и интересен човек. Обича да свири и да играе футбол. С него ръководим заедно клуба по таекуондо. Той идва четири дни в седмицата и много ми помага с децата.
И.М. - Най-добрият състезател и треньор по олимпийско таекуондо, който познавам.

- Имате ли прякор?
К.Р. - Къци.
И.М. - Не съм чул, но може и да имам. (Смее се).

- Вашето мото?
К.Р. - Бъди себе си.
И.М. - Само напред.

- Колко тежите?
К.Р. - 65 кг.
И.М. - 62 кг.

- Коя зодия сте?
К.Р. - Овен.
И.М. - Лъв.

- На кой футболен отбор симпатизирате?
К.Р. - Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед.
И.М. - Манчестър Юнайтед.

- Какво виждате първо в жените?
К.Р. - Очите.
И.М. - Визията.

- Блондинка или брюнетка?
К.Р. - Зависи.
И.М. - Задължително брюнетка.

- Как прекарвате свободното си време?
К.Р. - Играя футбол и карам колело.
И.М. - Свиря, пея и играя футбол.

- Каква музика обичате да случате?
К.Р. - Pearl Jam, Maroon 5, Michael Jackson.
И.М. - Музиката винаги е присъствала в живота ми, защото и двамата ми родители са музиканти. Харесвам рок, фюжън, джаз и поп стилове.

- Най-важното качество, което държите да притежават хората около вас?
К.Р. - Да имат чувство за такт.
И.М. - Честност.

- Човек, на който се възхищавате?
К.Р. - Колоездачът Lance Armstrong и тенисистът Roger Federer.
И.М. - На моите родители.

- За какво мечтаете?
К.Р. - Някой от моите състезатели да спечели медал на Олимпиада.
И.М. - Мисля, че имам достатъчно.

- Книгата, която бихте прочели отново?
К.Р. - „Портретът на Дориан Грей” нa Oscar Wilde и “It is not about the bike” на Lance Armstrong.
И.М. - „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

- Обичате ... ?
К.Р. - Хубавите и позитивни хора.
И.М. - Жена ми Маги.

- Кое нещо ви поддържа отвътре, когато всичко около вас се руши?
К.Р. - Самодисциплината.
И.М. - Непримиримостта.

- Съветът, който винаги ще помниш?
К.Р. - Да следвам това, което най-много искам.
И.М. - Бъди честен.

- Успехът е ... ?
К.Р. - Работа.
И.М. - Да постигаш целите си.

- Опишете се с няколко думи?
К.Р. - Спокоен и пълен с енергия, когато трябва.
И.М. - Предпочитам да оставя описанието на хората около мен.

- Най-великия българин е ... ?
К.Р. - Васил Левски.
И.М. - Васил Левски.

- Най-големият български спортист е ... ?
К.Р. - Стефка Костадинова.
И.М. - Много са, един от тях е Антон Касабов - шампион по таекуондо.

- За да спечелят доверието ви, трябва ... ?
К.Р. - Да бъдат честни.
И.М. - Хората около мен да бъдат честни.

- За какво не ви достига време?
К.Р. - За моята съпруга.
И.М. - За семейството.

- Грешката, която често повтаряте?
К.Р. - По принцип съм много импулсивен, но напоследък се уча да не бъда толкова.
И.М. - Не обръщам достатъчно внимание на жена ми, което отчитам за голяма грешка.

- България е ... ?
К.Р. - Мястото, където съм роден и което ми е дало основата на това, което съм в момента.
И.М. - Родината ми.

- На кого искате да се извините?
К.Р. - На моята майка, която не съм виждал от десет години.
И.М. - На много хора.

- На кого искате да благодарите?
К.Р. - На моето семейство и на хората, които ме подкрепят постоянно, без да ме съдят.
И.М. - На моето семейство.

- Какъв въпрос пропуснах да ви задам?
К.Р. - Защо младите хора бягат от България?
И.М. - Има ли много българи, които тренират в клуб "Revolution Taekowndo TC"?

- Отговорете на последния си въпрос.
К.Р. - Защото не се чувстват оценени и трудно намират възможност за реализация, ако не познават подходящи хора.
И.М. - В клуба има близо двеста трениращи деца и възрастни, от които една четвърт са българи и аз много бих се радвал да видя още повече в нашия клуб, защото наистина има какво да научат.



Николай Василев
спортен кореспондент на в. "България"