Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Приятна съботна вечер за месец октомври. Като изключение от предишните години за този ден, провеждането на този мач - за Купата на лигата Premier, е без така пронизващия студ и режещ вятър. Без дъжд.

Специално за случая организаторите подбраха новите изкуствени терени с бърза настилка и електрическо осветление на комплекса Олимпик парк.
С други думи - условия отлични за игра за този сезон пред екзалтирана и превъзбудена публика, която се бе стекла не само за един финал, а и за едно поредно дерби, каквито са всички мачове, откакто помним срещите между българските футболни гарнитури на Балкан и Славия.
Настроението ни е приповдигнато от приятния привкус на една интрига, винаги витаеща в срещите между тези наши отбори, а също и от факта, че нашите момчета достойно се представиха в своите квалификационни групи и не оставиха никакви надежди за своите опоненти, но преди всичко от факта (не че сме националисти), че финалистите са български отбори, което е показателен факт, че ние сме тези, които диктуват футболната мода в тази авторитетна лига на Чикаго.
Естествено, като че ли за Славия имаше леко психологическо предимство след серията фантастични мачове, донесли им шампионската титла за тази година, но за бойкия Балкан, никога не скланящ глава знаем, че винаги играе на предела на възможностите си, за честта на своя клуб.
За треньорите Анатоли Вътев и Георги Копанов, респективни водачи на двата отбора, чеда на пловдивските спортни школи, до началото на мача стояха много въпросителни в изграждането на пълноценни стартови състави. Липсата на основни играчи доведе до съответните пренаредби в схемите на игра, но така или иначе когато излезеш на терена, всички емоции отпадат и остава концентрацията, физическата и игрова готовност и ... сърцата отдаденост към любимата игра.
Тези качества не липсват и на двата отбора и ги видяхме в действие още в началните минути на двубоя, когато двата състава се вчепкаха в един динамичен, но много спортсменски и коректен футболен ритъм.
Нямаше разлика в постройката и тактиката на игра, съпътстващи изявите на двата отбора от това, което видяхме напоследък в техните изяви, но още с началните минути ясно се виждаше, че отборът на Славия стои по-добре в средната зона, наситила я с много подвижни и технични състезатели. Там Стоян Младенов, Kili Gonzales, Теньо Минчев и по-късно включилия се Тони Тодоров пресираха съперника и с много бързина и непрекъснато движение постепенно пренесоха действията на терена в противниковото поле.
За всеки запознат с любимата игра е понятна аксиомата, че средната линия е огледалото на отбора. Там е борбата за отнемането на топката, задържането и разиграването и зараждането на атаки, предвещаващи развитието и изхода на мача.
Така този здрав предохранителен вал се оказа и начален атакуващ рубеж за футболна Славия.
Още в 5 минута на първото полувреме станахме свидетели как една отнета топка в централния кръг намери точно Емил Тончев по левия фланг на нападението. Той напредна и центрира към малкия пенал, където Светозар Самаров бе намерен на скорост, оставен в чиста позиция от балканската защита. Ударът му обаче се размина с целта, като топката мина на сантиметри над гредата.
Това непрекъснато настъпление създаде и още няколко възможности за гол пред играчите на Славия. Не че те бяха толкова много, но бяха реални и чисти в сравнение усилията на Балкан в противоположна посока.
Ще запомним и един рейд на Теньо Минчев, поел топката от средата на терена и след самостоятелен дрибъл сред защитниците отправи силен шут от около 20 м.
Топката срещна гредата и излезе в аут.
Пет минути по-късно пропуск направи и Емил Тончев, изведен в чисто положение. От границите на наказателното поле изстрелът му бе крайно неточен.
И като че ли това бе всичко интересно за първото полувреме.
Ясно отчитайки реалната обстановка на терена, футболистите на Балкан (за които мнозина предричаха примирение пред възхода на Славистите с лека и многоголова загуба), правилно убиваха темпото и поради липсата на някои основни за тях изпълнители в средната зона, разчитаха на добре прегрупираща се и подвижна защита и на евентуални извеждащи пасове към бързите острието Васил Чирпанлиев и Георги Недев.
Така или иначе тяхната стратегия работеше и като че ли Славия се приобщи към едно такова “приспивно” темпо и съвсем закономерно полувремето завърши безрезултатно.
Във втората част на мача много повече емоции и много повече положения.
Все още свежи, Балканци успяваха да задържат равностойността на играта, като от своя страна също отправиха няколко заплашителни удара.
Прояви се за тях Васко с пробиви от дясно и с няколко далечни опасни удара. И Киката (контузен) също по-активно се включи в нападение. Той изпълни и няколко преки свободни удари, но също безрезултатно.
Това раздвижване в атаката на Балкан и съвсем нормалното им желание за постигане на резултат, обаче започна да оставя свободни пространства.
За нас, зрителите, бе още по-интересно, но за “старите кучета” от Славия това се оказа коз, от който те веднага се възползваха.
Включването в атака на другото им острие Пепино (Пепи Петров) създаде предпоставки за разкъсване на Балканската защита по фланговете и отваряне на още повече свободни пространства във фронталната част на атаката.
Така че в новополучената обстановка предпоставките за гол значително се увеличиха и той не закъсня.
В 15 минута на второто полувреме след пряк свободен удар пред вратата на Славия, изпълнен от Васил Чирпанлиев, вратарят улови и от него се зароди атака за Славия. С далечен пас към лявото крило, Емил Тончев бе намерен на скорост. Той надбяга защитата и останал сам срещу вратаря, отправи силен удар. Вратарят на Балкан Николай Димитров реагира своевременно и с вещина спаси.
Не така се получи обаче 2 минути по-късно. След разбъркване в наказателното поле на Балкан, топката отлетя към левия корнер. Там за нея пак Емил се пребори и я центрира обратно в наказателното поле. През куп играчи, населили зоната, най-съобразителен се оказа Тони Тодоров и необезпокояван, той отправи точен удар с глава. Това негово изскачане бе изненадващо за всички. Както някой точно отбеляза след извисяването на нисичкия нападател, е че от постигнатите му голове с глава е това моментно състояние на римското му теме, а не че природата не му е дарила буйни къдрици.
А ние бихме допълнили... много опит, много жар и нестихващ ентусиазъм към любимата игра. С живот, отдаден и дълбоко свързан с футбола, това бе един негов прекрасен дар към усилията на целия отбор и разбирането и подкрепата на незаменимата му съпруга и малкия ангел в лицето на невръстната му дъщеричка, притичващи покрай тъчлинията.
Браво, Тони! 1:0 за Славия.
Този гол сякаш предреши мача. За стъписаните футболисти на Балкан много скоро дойде още един кинжален удар.
След центриране към пенала, неудържимият Емил Тончев посрещна топката от въздуха и от движение заби 2-ри гол за Славия.
Оттук нататък на терена имаше само един отбор, този на славистите. Не че те имаха още много положения за гол, но след няколкото пропуска на Петър Петров те бяха тези, които задържаха топката и сякаш само доиграха мача.
А ответната реакция на Балкан беше почти незабележима. Просто не се виждаше как те могат да достигнат до гол в този мач.
След последния съдийски сигнал поздравленията и овациите за победителите съпътстваха дълго завършека на един особено успешен състезателен сезон. Съпруги, приятели и деца раздаваха топли целувки в напредналата съботна вечер.
Тази втора за годината купа за футболистите на Славия им проправя пътя и към още едно изпитание в дългия турнирен маратон.
Следващата събота този носител на Купата на Лигата ще се изправи срещу другия победител от “Бялата” Лига за престижа и надпреварата за най-почетното звание в тази възраст - за Суперкупата - постижение на първия срещу първите.
В момента не разполагаме с данни за точното място и час на срещата, пред вид на това, че другият финал се играе в неделя, но своевременно с постъпващите новини от информационния център на Лигата ще приложим в следващия редакционен брой на вестника пълната информация.
За шампионите и носителите на Купата - българския футболен авангард, отборът на Славия, желаем много здраве и голям пореден успех!
Хайде, наште!

Ангел Георгиев  
спортен кореспондент на вестник “България”


Снимки: вестник “България”