Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

И суперкупата е българска!
Пред футболните шампиони и носителите на Купата на Лигата Premier беше останал само един трофей за присвояване - този на Суперкупата и в битката за него срещу щатския шампион Romania SC, славистите доказаха, че в тази възрастова група нямат равни. За 3-те големи футболни отличия, красящи тяхната витрина и за начина, по който те бяха извоювани тази година, още дълго ще се говори.
Футболната машина Славия смаза по пътя си всяка една конкуренция и ако стилът на игра и съставът се запазят, едва ли ще има някой, който да им се противопостави в близко бъдеще в надпреварата за футболните отличия.
Честито на всички играчи, деятели, спонсори и всички футболни хора, работили здраво за постигането на този футболен триумф. В година, в която футболните успехи се постигат само извън граница, нека достигнатата кота е един повей за едно ново начало, което, дай Боже, да се прехвърли към страдащата ни и в тази сфера Родина, за едно спортно възраждане и един истински футболен подем.
Радвайте се и се гордейте, че в този труден за целия свят с всичките ни житейски моменти на трудност, недоимък и несигурност в бъдещето, има една малка искрица на надежда, радост и успех, която грее и припламва с изключителна сила, защото си е наша и така сякаш топли още по-силно.
Няма големи и малки победи. В колкото и незначителни размери да са те, когато са постигнати с върха на възможностите и са изстискали максимума от положените усилия, в тази сфера и време на действие, достигането на първото стъпало е един титаничен успех.
За наша радост - е в малка България от голямо Чикаго!
Честито, Слависти! Честито, българи!
Хронология на финалния успех:
В топла ноемврийска вечер, в която природата сякаш лъчезарно ни се усмихваше и представяше своята прелест в условия, максимално добри за футболна игра, под прожекторите на Олимпик Парк в Schaumburg, шампионските отбори на Romania SC (щатски - илинойски първенец) и Славия (шампион на лигата Premier) се изправиха в един финален за сезона двубой - за най-престижната от всички награди, тази на Суперкупата.
Из футболните среди тази година добре се знае стила и почерка на нашите футболисти, затова опонентите се бяха подготвили добре и пренаредили своя тактически план за максимално противодействие. Срещу нападателно-пресиращия български вихър бе противопоставен хладнокръвно-защитен с опасни контри румънски вал. Така видимо се получи един лек славистки превес, но с не малък противников потенциал.
В десетата минута Венци Динков напредна от ляво и с прехвърлящ пас по диагонала намери на скорост нашето шило - Емил Тончев и той със свой силен удар поздрави една стара своя познайница - противниковата греда.
Докато тя все още аплодираше тази негова закачка, в отсрещната страна бързоногият Алекс компенсира пропуснатото със своя неточност.
Центърът на терена се превърна в барутен погреб, от който се зареждаха многото атаки и там играта най-много се нажежи. Изострянето доведе до няколко по-твърди влизания, щателно (и пресилено, според нас) декорирани с жълто от пределно стриктния съдия. Червеният цвят можеше да види Бони - Хондурасчето 10 минути преди края на полувремето, но все пак му се размина с последно предупреждение.
За капак на всичко в тези минути преди края на първата част, повече възможности се предоставиха пред румънската атака и отчетохме няколко опасни нейни изпълнения.
Завършекът дойде с фал на границата на нашето наказателно поле. На половин метър от голямата пилантерия, отсъденият пряк свободен удар бе опасен, но все пак нашият вратар улови.
Въпреки, че не стояхме зле, все пак липсата на отсъстващите Тони Тодоров и Светозар Самаров се чувстваше в упоритото настъпление към противниковата врата и тяхното влизане (добре, че професионалните им задължения позволиха поне частично участие) през втората част доведе до усилване на нашата ударна мощ.
Получихме обаче и удари под кръста. Добре стоящите и всеотдайни с играта си хондураски попълнения - Кили и Бони, трябваше да напуснат поради получени травми. Все пак пробивите и острите атаки чрез Тони и Емо по крилата и Зарко в средата превъзмогнаха неприятностите и нашата методична атака влезе в нормални релси.
Отчетохме пропуск и на Анатоли с удар покрай гредата след чудесно подаване откъм лявото крило.
Когато мислехме, че голът вече зрее след трайното наше присъствие в противниковата половина, той падна... но в нашата врата.
След пореден удар в посока румънската врата, вратарят им улови и с далечно точно подаване намери в свободна зона своето крило Алекс. Той напредна по левия им фланг и пред разредената наша защита пусна успореден на голлинията пас. Техен нападател овладя, но бе фаулиран и съдията не се поколеба да отсъди най-тежкото наказание в полза на румънците. Ударът бе точен и въпреки, че нашият вратар предугади посоката, топката се хлъзна покрай гредата в нашата мрежа. 1:0 за Romania SC.
Това попадение, регистрирано в 70 минута вдигна българите в още по-ожесточен шурм към противниковата врата. Те се устремиха тотално в атака. След около 7 минути игра след центриране от нашия ляв фланг, румънските защитници се засуетиха и оставиха Емил Тончев необезпокоявано да овладее топката в наказателното поле и той не пропусна открилата се възможност за изравняване на резултата - 1:1.
В оставащите минути на мача явно се виждаше, че нашите “газеха” наред с непоклатимото желание да завършат този мач в редовното му време. А румънците издишваха, явно физическите им сили се изчерпваха. Почти в самия край, техен защитник се самоконтузи в желанието си да изчисти топка от наказателното поле. Неговото отиграване се оказа неприятно и доведе до жестока контузия. Мачът беше спрян... - Бърза помощ.
След подновяване на играта, споменът от гротескната картина не позволи на играчите да продължат на максимални обороти и така дочакахме финалния сигнал.
По правилник се очакваше 2 продължения по 10 минути, без спиране при “златен гол”. В първото продължение, една показна атака чрез двойно подаване изведе Зари в чиста позиция за гол. Той бе подкосен, но свирката на съдията остана безмълвна - чиста дузпа!.., но неотсъдена.
Виждаше се, че румънците нервничат, явно усещащи своята безпомощност, а нашите “всички в боя”. Особено във второто продължение и нашите защитници се включиха в атака.
Така една топка бе поета от Анатоли Вътев от центъра. Той напредна самостоятелно и видя в дясно Стоян Младенов. Подаване към него на границата на наказателното поле. Русенецът пое и замахна с решение да направи удар. Румънската защита се устреми вкупом към него, но в един момент бе препарирана... защото удар не последва, а едно грациозно меко мистериозно прехвърляне към Ален Сосо.
Сосо пое на скорост почти от аутлинията и отправи удар от почти нулев ъгъл, който по някакъв начин направи траекторията на топката непоносима за изчисление и от най-висшите математици. Кълбото целуна (за последен спомен) страничния стълб, разходи се грациозно по голлинията и в момент на закачка към румънските футболисти с пълна усмивка им кимна за поздрав и с типична за дамския си пол непредвидимост се завъртя и се оплете в ласките на противниковата мрежа. 2:1 за Славия. Гол, който много рядко се вижда като изпълнение.
Стадионът избухна в аплодисменти. Тук му е мястото да отбележим бурното присъствие на многобройната българска публика. С развят трибагреник тяхната подкрепа и окуражение бе чуто и подобаващо възнаградено.
Вярвайте, български фенове, футболистите чувстваха вашата подкрепа и чрез тези наши редове искрено ни помолиха за тяхната дълбока благодарност и признание към вас. Особено от репликите и възгласите на колегите от Балкан. По време на целия мач тази помощ бе неизказуема и много полезна.
Защото сблъсъкът бе тежък, противникът класен, а в краката на повечето наши състезатели тежеше по-ранното им участие за деня от играта им на турнира по мини футбол. Славия бе необичайно изморена, но въпреки това все пак по-добра. И затова сладостта от постигнатата обща победа за всички бе още по-силна, въпреки че бе и много изстрадана.
Поздравления, български футболисти, за вашия великолепен сезон и многобройните спечелени купи и преклон пред теб, българска публика, за твоята постоянна и всеотдайна целогодишна подкрепа към силата и славата на българската спортна общност.

Ангел Георгиев 
спортен кореспондент на вестник “България”