Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Наскоро към нашите сънародници в Чикаго бяха отправени няколко призива за помощ и то по причина на много тежки здравословни заболявания. Едни откликнаха веднага, други – по-малко. А други без да са вярващи „също не паднаха по-долу.” С вяра или не името на Бог неусетно се намеси и затова се обърнахме за среща разговор към свещениците отец Валентин Ноцков и пастор Росен Спасов да споделят своите позиции в това толкова деликатно поле за размисъл, за това доколко отношението към Бог помага или не в решаването на тежките ни житейски проблеми.

- Хората обвиняват Бога, че като създател на всичко Той е този, който дава болести, че Бог ни наказва. Ако е толкова добър, защо допуща злините. Това определено смущава човешкото съзнание и мисли и те го обвиняват. Нали Бог е този, който контролира живота?
П.Р. Словото ни казва, че той отваря ръката си и дава живот и че взима с ръката си обратно живота и прибира. На всеки човек е дадено веднъж да умре. Въз основа обаче на греха (първородния, идващ още от Адам и Ева), дойде разделението между Бог и човек.
Желанието и плана на Бог за създаването на човека бе Той да си общува с него, да споделя с него един вечен живот. Кой баща иска децата му насила да го обичат? Той иска „децата” му сами да разберат, че той е грижовен и им желае само добри неща. Хората обвиняват Бога, че давайки им свободна воля, създавайки дървото на доброто и злото, той е подготвил почвата за изващите злини. Истината обаче е, че той като ни е дал свободната воля, желае ние доброволно да го приемем и отидем при Него сами.
Свободната воля е пътят, който си избираме. Или към доброто, или към злото, с Бога или извън Бога.

- Каква книга е Библията? Защо трябва да отделяме такова голямо значение на нея?
О.В. Ние наричаме Библията Свето писание, Боговдъхновено писание от вдъхновението на Св. Дух.
Ако проследим периодиката в нея, ще видим, че в целия Стар Завет пророците предсказват за идването на Месията, на Христос Спасителя и това, както знаем, става.
Казваме, че Св. Дух ни събра, защото всички сме с едно име на Христос, тези, които сме християни, които проповядваме един и същ Господ – разпънатия на Голготата Христос. Той е този, който ни обединява и заради Него ние сме обединени в едно братство. Щом всички се наричаме християни, защо да не намерим общия език на общуване?
Той нова заповед ни даде, да се любим един друг както Той нас възлюби. „Вие сте братя, да се обичате един друг – по това ще Ви познаят.” В това е и смисъла на братството, да се научим да живеем заедно, да се обичаме и си помагаме един други в нужда.
Това изисква от нас Бог и това ни е предал чрез светата книга Библия.

- Постоянно е Вашето уповаване на Библията в стремежа за потвърждаване на определени тези. Кое гарантира верността и и че не е човешка направа, че не е направена, за да дава определен приоритет на някого и да привилигирова някои определени кръгове, да речем?
О.В. За достоверността на Светото писание – Библията, можем да говорим с часове. Старият и Новият завет са живия огън от небето, даден в ръката на свещените хора да пренесат Словото на всемогъщия Бог в материални измерения, за да може сега ние, а и поколенията преди и след нас да четат и се запознаят с Него.
Когато я четем, ние не можем да останем безразлични. Ами ако писанието е вярно? С неверието си не се ли опълчваме срещу Бога?
Имало е много хора с негативно отношение към Словото и практически отричащи го. Но нека се замислим какво става с тях, до какъв край стигат?
Вземаме за пример Волтер. Мога да кажа баща на атеизма. Той всячески се е опитвал да оспорва Светата Библия и нейната автентичност от гледна точка на святост. Но когато той се изправя за страшния ден (когато душата се отделя от тялото), сам казва: „Аз цялото писание го прегръщам, то е божестевно.” и добавя „ще бъда най-големият щастливец на тази земя, ако аз намеря за мой събеседник по-невярващ човек от мен.”
П.Р. Библията е писана много години от много хора. Примерно петокнижието на Мойсей е писано преди около 4 000 г., докато евангелията примерно са писани до преди 2 000 г. и цялата тази книга – Библия е писана за период от приблизително 2 000 г.
Писателите по своето същество са били много различен тип хора. Били са книжници, царе, доктори, свещеници, пророци, обикновени рибари... така че няма как да обхваща интересите на определена точно група или класа от хора. Всички те обаче пишат само за едно нещо от началото (битие) до края (откровението на Йоана) за откровението на Бога към човеците. Отделните книги на библията са и политически, и исторически, пророчески и духовни. Те са и различни стилове дори, но в тях има едно общо, което ги държи здраво събрани и няма нещо, което да противоречи или да противопоставя една книга на друга.
Евреите, като вземат библията, я целуват (а не като нас, евангелистите, които понякога имаме по-пренебрежително отношение към нея). Те са знаели, давали са си живота за тази Библия, която Бог им я е дал на Синайската планина и после им я диктува и им говорел да я пазят. На Никейския събор (325 г.) се събират всички книги, тогава се изготвя и събира и Новият завет, както и веруюто-символа на вярата, които са признати и приети от всички християнски църкви. Интересното е, че в Новия завет книгите са били забранени от Римския император и това е бил критерият за приемането им, понеже християните са били гонени и убивани заради тях.
Всичко, което е пророкувано в Стария завет и е записано тогава, се изпълнява в Новия след 2 000 г. Бог няма лъжливи пророци.
Новият завет е изготвен на гръцки език, като само някои части са на арамейски, както Господ Исус Христос е говорил.

- Но все пак могат ли да се пипнат или видят тези оригинали на Писанието?
П.Р. Ако имате възможност, най-сърдечно препоръчвам едно пътуване до Израел, където има цяла институция и музей на Библията и там могат да се видят някои от преписите. Тъкмо тези по-късно (1946 г.) намерени преписи докарват учените до възхищение, че в преводите до момента и в намереното автентично, няма почти никаква разлика. Толкова точна и усърдна е била работата на поколенията преводачи и писатели.
О.В. Сега в планината Арарат се водят разследвания и разкопки, където се счета, че са намерени останките от Ноевия ковчег. Направеният анализ на дървото доказва, че качеството на този материал позволява издръжливостта му към условията и изпитанията на времето на базата на специалните съставки в него. Един друг веществен пример. В Италия сега се намира плащеницата, с която е бил увит Исус Христос. Намериха се учени, които установиха и направиха анализ на самата тъкан, че точно по времето на Исус, хората са ползвали такъв материал. Доказан е и характерът на кръвните капки по нея, които са от човешко същество. Самият образ на Исус се отразява.

- Добре, ще повярваме на библията, но защо за Господа се пише само в нея? Нима е нямало историци от онова време, които да отразят личността и деянията му в други творения?
О.В. Има много примери от нехристияни, които доказват пребиваването му. Самият протокол от Пилат Понтийски, който е запазен, Йосиф Лаврий – еврейски историк, Тадцит и още много други хроникьори са записали и стават източници за живота на Христос по онова време.

- На третия ден се казва, че две жени са влезли в гроба на Христос, а по еврейските закони тогава това е било забранено. Как е станало? Разяснете верността на различните предания.
О.В. Тук идва и другият въпрос. Понеже евреите не признават за дошлия Месия (те казват, че не е било възкръсване и не вярват в богочовека Христос, а за да се оправдаят, прокарват версията за възкръсналия Исус с тази, че учениците му са дошли и са го откраднали.
„ На 3-тия ден Мария Магдалена и майка му, другата Мария”, отиват при камъка, скалата-пещера (понеже гробовете не са били в земята), за да помажат челото на покойника и казват „кой ли ще ни отвори вратата” (тежкият камък на входа). А когато пристигат виждат, че камъкът е отдръпнат и гробът е отворен. Жени могат да влязат само придружени от мъж. Йоан е първи и вижда повивките, но вътре няма никой. Ангели му отговарят и казват, че Исус е възкръснал. Тези плащеници се пазят.
П.Р. Изрично се казва в Библията, че в този момент учениците на Христос в болшинството си са били уплашени, т.е. разбягали са се, а не е имало нужната мъжка сила (на учениците му) да отворят гроба. Плюс това стражата е била римска. Може ли да се допусне, че войниците ще заспят, като се знае, че наказанието за това е смърт и няма да чуят шума на учениците, преместващи камъка?

- Дали вярата в Бог подлага на изпитание стремежа към добро и увереността, че само от Него са добрите неща за нас?
П.Р.Нека всеки един разбере, че Бог ни е вложил жаждата за живот и е дал и вдъхнал Светия си Дух като жизнено дихание във всеки един човек и така той става жива душа. Иначе не може да съществува.
Хората, които отказват да приемат Бога, не знаят за съществуването му, отказват да приемат реалността за вечността. Желанието на човек е да живее колкото се може по-дълго, но Бог го създал да живее вечно, ако го приеме.
Бог, създавайки ни по свой образ и подобие, ни е дал свободна воля, да може човек да избере свободно да общува и да служи на Бога или въобще да не му обръща внимание. Истината е, че от Бога извира всяко едно добро нещо.
Словото ни казва, че извън Бога няма добро за нас. От тук нататък човешкият избор къде да отиде, какво да върши предопределя неговата съдба.
Когато си говорихме с една сестра, тя каза „Човешко е да извършиш добро.” Но това не е човешко, а е избор. Защото човеците Сталин и Хитлер избраха да вършат зло. Избиха милиони хора. Това не е човешко, човешки е изборът да вършиш зло или добро. Дали искаш да отидеш при Бога или да си при Дявола. Този избор – той е водещият. И оттук нататък, отдалечавайки се от Бога и неговите заповеди, ние попадаме под греха. Лошото е, че тази връзка между Бог и човек в последни времена се задълбочи и то в негативна посока.
Но той като пределно любвеобвилен баща реши да възстанови връзката, да ни даде втори шанс, отново да погледнем към Него, като реши да изкупи всичките ни грехове с идването на Исус Христос. Само чрез Исус има шанс за възстановяване на тази вече прекъсната връзка между човека и Бога.
Чрез Исус Христос имаме милостта, благодатта и опрощение на греховете и чрез него ние имаме не само връзката, но може да общуваме ако искаме с Всемогъщия Бог, със Създателя на всичко видимо и невидимо, на небето и земята, на теб и мен. Можем да отидем при него, тъкмо поради Исус Христос.
Жертвата на Исус Христос е откупа, плащането за греха, разменната монета за изчистването и премахването на греха на всички хора.
И така вече чисти ние можем да отидем при Него. Сам Бог казва, че ако някой иска да отиде при Него, трябва да вярва, че има Бог.
Няма значение в коя църква ходите, ако изповядвате и вярвате, че Исус Христос е умрял за вашите грехове.
Истината е тази, че след този земния, ние имаме само един шанс за вечния, като преди смъртта си ние вече сме повярвали в Исус Христос. Защото единствено Той, не Мохамед, не Буда или някой друг, никой друг не се жертва за нашите грехове.
Той Боговочека не съгреши, не се омърси и единствен Той е пътеводната пътека към спасението. Вярата в Исус Христос ще доведе до вечния живот.
Ако повярваш – тази вяра, която няма как да я пипнеш, няма как да я  видиш, няма как да я измериш, но тя е тази, която дава резултат.
Като тока, не го виждаш, но като се включи, започва да действа. Защото за нас той даде най-ценното, което може, даде в жертва своя Син.
Кой от нас би дал детето си за жертва и изкупление на лошите човеци, за убийците, за криминалните. Той дойде за лошите.
Ако си мислите, че ако сте добри, ще имате спасение, се лъжете. Няма да имате вечен живот. Спасението не става, защото сме добри. Никой от нас не е добър.
Единствено Той е добър и ни спасява по свое желание с „дара” – Исус Христос. Ако, разбира се, ние повярваме и го приемем като такъв.
Исус Христос подписа чрез кръвта си визата за всеки един от нас за пътя към небето, защото сам по себе си човек е роб на греха. Той е роб на своите страсти.

- Всички вярващи ли (християни) правят добрини, а нима невярващите не правят?
О.В. Вярващият човек е блажен, защото вижда собствените си недостатъци и безсилия и казва: Аз съм дотук, Бог е нататък. Нашият народ в някои неща е още в голяма непросвета. Предания, традиции, казано о т врачки – това са неверия, мъгла. Един е този, който определя човешката съдба. Добри и лоши неща и едните, и другите могат да вършат, но само за вярващите има щанс за спасения в бъдния живот.

- Защо да вярваме в небето? Върнал ли се е някой от там?
П.Р. Да, върна се. Иисус Христос се върна, Лазар и много други примери на възкръсване, т.е. връщане към земята, след като човек е починал. Тъкмо поради тази причина учениците повярваха на Исус и дадоха живота си за неговото учение.
О.В. Сам апостол Павел, който е бил много интелигентен човек пише: „Един човек с тяло ли не зная, без тяло ли не зная, Бог знае, беше грабнат и занесен до 3-то небе и там видя такова, което човешкото око не е видяло и човешкото ухо не е чуло.”

- Знае се, че Исус е бил предаден. Не е ли изключено, за войниците на стража, да са били подкупени? Евреите и тогава са имали много пари.
П.Р. Интересното в този случай е, че старейшините на евреите направиха една голяма грешка. Те се сетиха, а не разбягалите се Христови ученици, и казаха на Пилат Понтийски, че този „измамник” каза, че в 3-тия ден ще възкръсне.
И изискаха римска стража на гроба, за да са сигурни, че тялото няма да се открадне. Понеже не вярваха в думите на Христос и казваха, че е измамник и лъжец, кой щеше да му обърне внимание, а камо ли да го пази на гроба, ако той беше случаен човек. И затова считам, че е грешка, понеже ако си бяха замълчали и не бяха сложили римска стража, по-лесно щеше да мине мита за кражбата на тялото от учениците му, т.е. че Исус Христос не е възкръснал.
Ние вярваме и знаем как е протекъл живота на Христос, не подлагаме на съмнение писаното в Библията, но има хора, които не приемат пророчествата, предупрежденията на Бога и завета му за нас чрез Христос.
Евреите бяха съвременници и не ги приеха, римляните владееха земята и не повярваха, живота в Христос и сега не е приет от мнозина. Не случайно словото засяга много личности, които са преобрази на големи групи хора, живеещи през вековете.
Събирателен е и Тома Неверни. На него Исус му казва: „Блажен си, че повярва. Но по-блажени са онези които без да са видели, са повярвали.”
Ако за Вас това Слово не е Божествено слово, Вашата вяра е на съмненията, тя е под въпрос, вярата Ви не е на стабилна основа.
В Матея 28 глава се казва как евреите се опитват да „скалъпят” случката. „Кажете, че учениците му дойдоха през нощта и го откраднаха, докато спахме.” Моят въпрос е когато някой спи, как той ще знае какво е станало и кой е откраднал тялото?
След като Исус Христос умря, евреите се уплашиха и правиха грешка след грешка. Гонеха църквата. От един от техните най-добри равини, учител на апостол Павел, излиза с посланието, че в борбата против учението и учениците трябва да се действа много внимателно, защото ако те (учениците) са прави, можем да се окажем Богоборци (противници на Бога)...
Разбира се, съмнения винаги ще има, но когато човек е настойчив, той ще открие доказателствата. Аз проверих и сега съм спокоен. Направете го и Вие.