НЕДЕЛЯ ВАЙЯ – ВРЪБНИЦА

Отец Стефан Михайлов
Печат

9 АПРИЛ
Всичко, което е писано в Словото Божие трябва да се сбъдне. Спасителят казва: "Небе и земя ще преминат, но нито една йота или чертичка от закона няма да преминат, докато всичко се не сбъдне. / Мат. 5:18/. Затова дойде Синът Божий, прие образ на човек, живя между човеците, учи ги, служи им, поведе ги по пътя на правдата и истината, насочи ги по пътя на съвършенството към спасение. Не за себе си той дойде на земята, а да спаси човечеството от греха и смъртта. И в продължение на цялото си земно служение, той вървеше безспир, открито, неудържимо и навсякъде извършваше своето месианско дело.
И ето, Учителят, подир когото отдавна беше тръгнало голямо множество народ, което беше жадно да слуша Неговото божествено слово, сега се е отправил за последен път за град Иерусалим. Наближава Пасха и той трябва да бъде там, за да се изпълни всичко, което е писано в закона и Писанието, да се постави началото на новата, свещената и спасителна Пасха, която в тайнствената си същина е самият Той - Спасителят на света.
Кой би казал, че в Иерусалим отива един осъден на смърт, когото целият град се е стекъл да го посрещне с радостни възгласи? Кого посрещат тия множества? Цар ли, Пророк ли, Спасител ли или осъден на смърт на когото са останали само няколко дена още? Те посрещат Цар, Пророк и Спасител, защото тук край града и далече по Елеонската планина ги е извел гласът на сърцето им. Ето няколко дена народът се вълнува от името му. Вестта за идването му тук се понесе неудържимо и заля Иерусалим, препълнен с посетители дошли за предстоящата Пасха.
Всички бяха чули вестта за възкресяването на Лазар от Иисуса. Тази вест докара масите до неописуем възторг. В душите им се раздвижиха спомени за предсказанията на пророците и за възвеличанието на Израил чрез Божествения Месия. Те закопняха да видят Христос и възкресеният от него Лазар. Пътят между Витания и Иерусалим се задръсти от многохиляден народ и в атмосферата се понесе нещо победно и тържествено. Пътят беше плътно блокиран и между живите стени, възседнал на осле и придружаван от учениците си, се движеше Иисус. Народът постилаше пътя пред него с дрехите си, с цветя и зеленина, а от хилядите уста се носеше тържествения приветствен възглас: " Осанна! Благословен идващият в име Господне!"
Ние бихме очаквали, че в този тържествен момент общият възторг би се предал на Иисуса и той би дал някакъв видим израз на своята радост. Но вместо това свети евангелист Лука ни съобщава:" Когато се приближи и видя града заплака за него." И добавя че Христос е бил тъжен, защото е виждал недалечната гибел на Иерусалим. Градът блестял пред погледа на Иисуса, а жителите му го приветствали с тържественото: "Осанна! " Но Господ виждал какво го очаквало и виждал себе си вървящ по улиците на Давидовия град, натоварен с тежък кръст. Чувал вместо "Осанна" , грубите ругатни и подигравки на същия този народ, който днеска го приветствал, а утре щял да вика: "Разпни го!"
Виждал как Синедриона го съди несправедливо и иска смъртта му. Виждал и апостол Петър, който ще се отрече три пъти от него, докато Иуда жадно ще брои сребърниците, които получи за своето предателство. А ето я и Пилатовата Претория, ето и самодоволството на гордия римски прокурор, заставен от иудеите да потвърди смъртната му присъда и да успокои своята нечиста съвест с един акт, който и до днес служи на човеците за символ на подигравка с правдата. Виждал Сърцедавецът голямата греховност и вина на Своя народ, слепотата и жестокостта на водачите му, наричащи се ученици на Моисей и знаел, че те отдавна са готови да станат негови убийци и търсят с трескава бързина удобен момент и повод да направят това.
Господ знаел, че в миналото заради Богоотстъпничеството Иерусалим бил разорен до основи от Новуходоносор и иудеският народ откаран в плен във Вавилония. Пред неговия тъжен взор, който виждал в бъдещето, се откривал един друг Иерусалим, пак така препълнен с народ, събрал се в светия град да отпразнува Пасхата през 70-та година на Новозаветната ера. Множество иудеи продължавали да бъдат упорити последователи на Стария Завет, който книжниците и фарисеите бяха извратили до неузнаваемост. Те наистина не бяха " узнали времето, когато Иерусалим беше посетен."
Кого от пророците, които предизвикаха идването на Праведника, не бяха гонили бащите им. А те самите станаха негови непосредствени предатели и убийци. Надменни, жестоки и фалшиви, те с многобройни необмислени провокации изчерпаха търпението на Рим и войските на Тит след дълга обсада заличиха града от лицето на земята. Тогава се изпълниха думите на Иисуса, който беше казал на учениците си, когато някой от тях, посочвайки му храма и града Иерусалим беше казал: " Учителю, погледни какви камъни и какви здания! " Господ му беше отговорил: " Виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат!" И наистина това се случило тридесет и седем години след разпъването на Христа, но Спасителят го оплакал в деня на тържественото си влизане в Иерусалим.
Спасителят продължавал своя тържествен път към Иерусалим, съпроводен от многохиляден народ, който не виждал скръбта и сълзите му и всецяло се бе отдал на възторга си, породен от небивалото чудо, извършено от Иисуса във Витания, където той беше възкресил от мъртвите своя приятел Лазар, който беше престоял в гроба четири дни. Това велико чудо, при извършването на което присъстваха мнозина, заставяше народът да посреща Иисуса най-тържествено. Този неописуем ентусиазъм беше се получил навярно и поради създалата се психоза сред народа , който възхищавайки се от Иисуса като повелител на смъртта, може би е очаквал, че той ще освободи Израил от игото на римляните и ще му възвърне славата от времето н Давид и Соломон.
Иисус беше посрещнат като цар. Но той не идва във външен царствен блясък, а в пълно смирение. Какъв е тоя цар, който възседнал на осле, ще влезе в светия град ? Той е царят, предсказан от древните пророци, силен и славен, но с царство не от тоя свят. Началото на Исусовото царство е от небето. То е съществувало преди да бъде открито на земята. Началото му е у Бога. Сам Иисус бе казал на Пилата: "Моето царство не е от тоя свят!" Това царство има видимо въплъщение в светата църква, основана от Иисуса Христа със словото и изкупителната му жертва и с изпращането на Светия Дух, който пребъдва в нея во-веки, учи вярващите на всичко и им напомня всичко, каквото Той е говорил.
Царството на Иисуса се различава от земните царства и по своя закон. Имало е на земята много законодатели и законодателства. През всички векове на историческия живот на човеците, съобразно с нуждите на всяка епоха, се е създавало законодателство, което е определяло обществено-правните отношения на хората. А Исусовото царство има закон, който е вечен. Веднъж даден на човеците, той е постоянен, защото се отнася не само до външните им отношения в обществото, но преди всичко до живота на сърцето и душата. Там трябва да зацари волята Божия. А същността на Божията воля е любовта, защото Бог е любов и всяко негово слово е любов към човеците. Правдата Божия, тоест законът Божий има за вярващите християни задължителна сила. Поради това те се стремят да го осъществят, та царството Божие да дойде у тях.
В това се състоят вечните цели на Исусовото царство: да спасява душите, чрез Божията сила. С благи и зрели плодове на духа, а с това да богатее съкровището на светата църква и се прославя на земята Небесният Отец. Тържественият вход на Иисуса в Иерусалим завърши при всенароден ентусиазъм и радост. Радваха се дълбоко и искрено жителите на Иерусалим и техните многобройни гости, дошли от много страни за отпразнуване на Пасхата в града на техния славен праотец Давид.
След това тържествено посрещане в Иерусалим земните дни на Иисуса Христа са вече преброени. Враговете му са турили в действие всички свои планове. В помощ на техните замисли идва и Иуда Искариотски, един от Исусовите ученици, който приемайки трийсетте сребърника като цена за своето предателство, влезе в световната история като най-отвратителен синоним на предател, готов да размени безценния Син Човечески срещу съвсем нищожна сума.
От сега нататък ние ще срещаме Иисуса често в Иерусалимския храм и неговите притвори, където той говореше на народа своите спасителни думи и изобличаваше жестоките заблуди на враговете си, които чакаха удобен момент за последна разправа с него.
Драги християни, нека бъдем в тези последни земни дни на Спасителя с Него. Нека в тих размисъл поставим и себе си сред хората, които му пееха "ОСАННА" и безпристрастно да отсъдим дали не бихме се видели в числото на жестокото сборище, събрано пред Преторията на Пилата, за да надава дивите си викове: "РАЗПНИ ГО!" А след това дали не бихме се озовали пред кръста Господен на Голгота, за да се надсмиваме над страданията му, забравили напълно чистотата му, невинността му и необятната му обич към човека.
Нека в днешния ден въздадем на Божественият Чудотворец всичката наша признателност, заради това, че ни показа Себе си победител на смъртта. Нека с душевен трепет следваме неговите мъченически стъпки и с притихнали души да му съчувстваме в часовете на страданията, защото Той ги прие и даде Себе си в жертва за нас и за спасението ни.


Свещеник Стефан Михайлов
www.bulgarianchurchdc.org