Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Напоследък много наши сънародници, които решават да се пенсионират заради навършени години, са изключително неприятно изненадани от изключително малките размери на тукашните американски пенсии, които им се отпускат. До такава степен са шокирани, че много дори не казват или преувеличават колко действително получават, което пък от своя страна подвежда други, които идват след тях. На всичкото отгоре, за хората под 60 години спряха писмата за точките за пенсии, както вече ви информирахме в бр.38 от 22-28 септември и това поставя в сложно положение тези, които наближават пенсионна възраст.
Пенсионирането в Америка е много важен въпрос, който много от нас вече си задават или рано или късно ще започнат да си задават. Още повече, че в България от началото на 2011 година например отпадна изцяло точковата система за пенсиониране. А това бе система, която в последните 10 години даваше възможност за по-гъвкаво пенсиониране на хора с недостигащ стаж. Те можеха да компенсират липсващите години труд с по-висока от необходимата възраст. Сега нещата са съвсем различни.
На практика тове не е проблем само за живеещите в България, това на практика засяга всички нас, които порастоящем живеем в чужбина и то дори само за 3-4 години. В България в момента в закона има изискването за минимален стаж - 37 години за мъжете и 34 години за жените и заместването и "купуването" на години е вече невъзможно. Следователно само няколко години да си живял и работил в Америка и ето, че вече нямаме необходимите години в България и няма да можем да се пенсионираме там. Което ще рече, че трябва да разчитаме само на чужбината.
В Америка системата за пенсиониране е не само по-различна, но непознаването й води до доста сериозни последици, когато един ден искаме да спрем да работим и да се пенсионираме тук. Много хора не знаят колко е минималната пенсия в Америка, колко години най-малко ни трябват да съберем точките (да, тук в USА има точкова система), а и кога най-рано можем да се пенсионираме. Някой ще каже - е, още сме млади да мислим за това. Но всъщност не е така - нали сме дошли тук да "успеем", да понасъберем благосъстояние, да уредим не само децата си, но и старините си.
Защо има хора, които живеят в Америка повече от 15 години и после като се пенсионират, получават едва $130 пенсия на месец? Дори да е $530 на месец, ако са декларирали повече доходи - как може да се оцелее с тези пари? Някой ще каже - е, ще се приберем в България. Да, ама стандартът на живот там вече е почти толкова висок, колкото е тукашният, а и нали целта е да се доближаваме до Западноевропейците - тоест тепърва ще става и по-скъпо.
Животът на човек обикновено протича така: 20 години учим, 40 години работим и 20 години след това сме пенсионирани. Това са цели 20 пенсионни години: от към 65 до към 85 средно. Искаме или не искаме - след 60 г. или вече не ни вземат на работа, или не сме здрави, или просто цял живот сме работили и е време да караме почтено старините си.
Едно време родителите се грижеха за децата си, като после децата се грижеха за родителите си. Нещата обаче вече се промениха. Хората живеят по-дълго, комуникациите са различни. И младите, и старите предпочитат да живеят вече самостоятелно. Така е във всички западни пазарни икономики.
Когато прехвърлим 60-те, основните ни източници на доходи са само 4 вида:
1) Работа, ако все още имаме такава; 2) Фирмена пенсия от работата ни; 3) Държавна пенсия, предимно Social Security; и 4) Лични пенсионни фондове, ако сме инвестирали в такива. Нека да ги разгледаме поотделно.
Първо: след 65 г. човек трябва да има средства и ДА РАБОТИ само защото иска, не защото ги няма парите и трябва да работи, за да се издържа. Ами ако не може по здравословни причини? Второ: колко от нас имат ПЕНСИЯ ОТ ФИРМАТА, където сме работили? Ако имаме пари във фирмен фонд (401 К, 403 B и др.), за колко време тя ще ни стигне? Много често тези пари ги изтегляме предварително и ни удрят с минимум 20% данъци и после плащаме още такси и глоби и и близо половината отиват, ако не знаем как се прехвърлят без данъци в лични сметки.
Третият източник, на който почти всички разчитат е ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИЯ. Тя е федерална (Social Security) или щатска - т.нар. социална пенсия, която е на практика много малка. И двете имат своите имиграционни изисквания. За да получи федерална пенсия, човек основно трябва да е работил и плащал данъци около 10 г. Размерът на тази пенсия обаче зависи от дохода и внасяните данъци през годините. Изчислява се средното от всички работени години (максимум 35 год.), като се има вредвид кои години сме били женени и сме правели данъците като съпрузи заедно. С една дума личната пенсия зависи и от доходите на съпруга (та).
Проблемът, който имаме като имигранти е, че който е роден тук, работи и внася данъци горе-долу целия си пълнолетен живот - ние сме дошли тук по-късно и естествено имаме по-малко години. А и доста от нас по една и друга причина не внасяме данъци на всичките пари, които изкарваме. При родените тук американци нещата са по-различни. Средната пенсия е около на $1 000 на месец за 2010 година, но на един имигрант тя може да бъде средно към $500, а и по-малко на месец. За съжаление, има фрапиращи случаи на 100-200 долара месечно. Затова да се разчита само на Social Security на практика е невъзможно и несериозно.
Къде е решението? Ако си спомняте по-горе: Четвъртият източник на доходи при пенсиониране са личните ПЕНСИОННИ ФОНДОВЕ. Почти всеки, докато работи, може да си отвори такъв фонд и да спестява към 5-10% от това, което изкарва. Дори да имаме само 10-15 години - пак можем да съберем близо 50-60 хиляди, а инвестирани правилно и дългосрочно те могат да станат и 80-100 хиляди. Благосъстояние се гради главно, ако умееш да използваш магическата сила на две неща: Времето - дългосрочна переспектива от най-малко 10-на години и Инфлацията - да използваме спестовен инструмент, който да е повече от инфлацията - тя е около 3%, значи трябва да имаме спестявания на лихва повече от 3%.
Борсите, стоковите пазари, цветни метали, ценни книжа и др. са обикновено от 3% нагоре при условие, че се държат повече от 6-7 години. Ако са вложени обаче в професионално инвестирани фондове - те могат да постигнат и повече. Това може да се прочете във всеки един учебник по финанси в Америка. Например, математически погледнато, ако някой спестява по 5 000-6 000 на година и ако са инвестирани правилно, те могат да станат към 80-100 хиляди за десетина години. Ако например някой има сто хиляди - като ги разделим на 10 години и на 12 месеца: това са към $830 на месец, което си е направо още една лична пенсия.
Някой ще каже - това са много пари. Математически погледнато обаче това са малко пари. Ако човек има 100 000 в банка и тегли по 20 000 на година, за да живее - за колго години ще му стигнат? Само за 5 години. Ако са инвестирани правилно - до към 7-8 години. Погледнато обърнато: $1 000 на месец са 12 000 на година или 100 000 за 8 години и 3 месеца. Тоест, ако имаме сто бона и харчим по хилядарка на месец, парите математически ще ни стигнат за малко повече от 8 години. Нека са 10 години с лихви и пр. - пак ни трябват 100 000. Проблемът е, че не спестяваме правилно, не инвестираме правилно, като имигранти обикновено не знаем или не искаме да научим, или просто, като някои обикновени и бедни американци - отлагаме. А животът тече и времето минава.
Факт е, че сме дошли и сме се заселили в най-богатата държава в света с най-многото възможности. Проблемът е, че все още не ги използваме пълноценно. Дошли сме тук, ако не заради нас, заради децата си. Не се изисква много - стъпка по стъпка, но трябва нещо да променим. Банките, за съжаление, не могат да ни помогнат. Срочните влогове са замразени на ниска лихва до 2013 година и е направо трагично. А има финансови специалисти, има солидни инвестиционни компании, има провесионално управлявани финансови инструменти, които биха ни помогнали да планираме и организираме натрупването на финансово благосъстояние. С една дума, има начини и има хора за всичко. Богатите са богати, защото знаят, а и работят с някого.
Пенсиониране в България вече е проблем за нас или просто сме го отписали. Пенсионирането тук е сложно и несигурно. Време е да наистина да помислим за бъдещето си и докато имаме време, да вземем нещата в свои ръце. Защото животът е много повече от една обикновена пенсия. Инак един ден като остареем, ще си мислим - грешка ли беше идването ни в Америка и какво бихме направили по-различно, ако просто знаехме повече. За съжаление, тогава вече ще е късно.




Бел.авт. Поместената информация е изключително мнение на автора и не ангажира вестника или каквото и да е институция с написаното по-горе.
С Сopyright Rumen Hristov