Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Светът отбелязва 25 години от ядрената катастрофа в Чернобил. На 26 април 1986 г. в 01.23 ч. местно време Четвърти реактор на атомната централа в Чернобил избухна при проверка на безопасността и изхвърли в атмосферата радиация с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима. Радиация облъчи голяма част от Европа. Стотици хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си в най-засегнатите зони в Украйна, Беларус и западна Русия.
На международна дарителска конференция в Киев на 19 април бяха събрани 550 милиона от общо 740 милиона евро необходими за изграждането на нов саркофаг върху останките от избухналия реактор в Чернобил. Конференцията стигна до извода, че още десетилетия светът ще трябва да отделя огромни средства за ликвидиране последствията от катастрофата.
Президентите на Украйна и Русия Виктор Янукович и Дмитрий Медведев участваха в церемония в парка на град Чернобил по полагане на първия камък на паметник, посветен на хората, участвали в борбата с последиците от чернобилската катастрофа. Мемориалът ще бъде готов на 14 декември, когато в Украйна се отбелязва Денят на ликвидаторите на последиците от чернобилската катастрофа. На тази дата преди 25 години правителството на СССР обяви, че последиците от злополуката са напълно ликвидирани.
На входа на парка в Чернобил, където се състоя церемонията, се издига скулптура, наречена Третият ангел, вдъхновена от Апокалипсиса. Двамата президенти се спряха за кратко пред нея и я разгледаха. От другата страна на парка има мемориален център, разположен в сградата на бившето кино на Чернобил. Медведев и Янукович го посетиха и разгледаха интерактивна експозиция, посветена на ликвидаторите на чернобилската катастрофа.
После патриархът на Москва и цяла Русия Кирил отслужи за 25-ата годишнина от чернобилската трагедия молебен в местния Илински храм, възстановен през 2001 г. Лидерите на Украйна и на Русия положиха и венци пред паметника на първите жертви на чернобилската катастрофа. Той е на площадката пред Чернобилската атомна централа.
Беларуският президент Александър Лукашенко не пристигна за церемониите в Украйна. Той предпочел да посети районите на Беларус, засегнати от катастрофата. Пресслужбата на беларуския президент не съобщи повече подробности, но припомни, че той всяка година прекарва няколко дни в тези зони.
Беларус е една от държавите, пострадали най-тежко от катастрофата в Чернобил. Над една четвърт от територията й е заразена с радиация и близо 460 села изчезнаха, след като техните жители бяха евакуирани.
Беларус е инвестирала до момента 19 милиарда долара за изчистване на заразените земи. Според изчисления на властите за тази цел са необходими 235 милиарда долара.
Русия предлага на Г-8 мерки за повишаване на ядрената сигурност
Русия ще предложи на срещата на Г-8 мерки за повишаване на ядрената сигурност, заяви по-рано Медведев в специално изявление по повод 25-тата годишнина. Мерките предвиждат  засилване на отговорността на страните, използващи атомна енергия.
Медведев призова да се помисли за подготовка на нови международни конвенции за предотвратяване на глобални катастрофи, по-специално в ядрената енергетика. “Днес изпратих до нашите партньори в чужбина, включително в Общността на независимите държави, предложения за осигуряване на необходимото развитие на ядрената енергетика в света, включително за предотвратяване на глобални катастрофални последици. Явно ще трябва да се помисли за нови международни конвенции”, каза Медведев.
Той посочи, че Чернобилската авария е научила държавните власти, че на хората трябва да им се казва истината за ядрените аварии. “Трябва да даваме абсолютно точна информация за случващото се”, каза руският президент пред авариралата преди 25 години централа.
Виктор Янукович и украинският премиер Микола Азаров от своя страна подновиха призивите си за финансова помощ от международната общност за изграждане на нов саркофаг върху Четвърти реактор на ядрената централа в Чернобил.
Според Азаров понесените от Украйна икономически щети от Чернобилската ядрена катастрофа възлизат на 180 милиарда долара. Само в Украйна, каза той, 2.2 милиона души имат статут на жертви на Чернобил, а 255 000 са официално признати за “ликвидатори” - название на хората, които почистваха заразената зона в Чернобил след експлозията на реактора.
За 4 години 600 хиляди души работили при висока редиация с минимална защита
Пилотите на хеликоптерите, които пуснаха тонове пясък и олово върху избухналия реактор в Чернобил, бяха с минимална защита от радиацията, но осъзнаваха риска, заяви техният командващ Николай Анточкин, цитиран от Франс прес. Пилотите са изпълнили около 4000 полета за 10 дни. Те са получавали хапчета йод, противорадиационен кожен крем и нова униформа след всеки полет, а освен това са вземали душ след всяка мисия.
Пилотите са съзнавали, че тези защитни средства са недостатъчни, но въпреки това са настоявали да изпълнят колкото може повече полети, защото са знаели, че реакторът трябва да се покрие възможно най-бързо, разказва генерал Анточкин в интервю за в. “Комсомолская правда”.
По негови думи радиацията над реактора е била толкова висока, че е надвишавала скалата на измервателните уреди.
За потушаване на възникналия при експлозията пожар и почистването на зоната около реактора Съветският съюз е изпратил 600 000 “ликвидатори” за 4 години. Те са били изложени на високи равнища на радиация с минимална защита.
Не съществуват надеждни данни за жертвите на най-голямата катастрофа в историята на ядрената енергетика. Облак от радиоактивни отпадъци преминава над части от бившия СССР, Източна Европа и Скандинавия. 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Основна причина за инцидента е човешкият фактор. Според доклад на ООН от 1995 г. броят на пряко и косвено пострадалите от аварията е 9 млн. души.
През 2005 г. няколко агенции на ООН прецениха, че вследствие на радиационното облъчване са загинали 4000 души, а според екологичната организация “Грийнпийс” до тази дата са загинали най-малко 100 000 души в Украйна, Беларус и Русия от ракови заболявания, нарушения на имунната система, сърдечни болести и други вредни въздействия от радиационното заразяване.
Научният комитет на ООН за въздействия на лъченията UNSCEAR обаче признава само 31 смъртни случая на служители в централата и пожарникари, които се дължат пряко на радиационно заразяване от Чернобил. В доклад от февруари 2011 г. комитетът отбелязва също 6000 случая на рак на щитовидната жлеза, от които 15 завършили със смърт при деца, които са пили радиоактивно заразено мляко.
АЕЦ “Чернобил” бе окончателно затворена едва през декември 2000 г. след няколко инцидента. В Украйна в експлоатация са 4 атомни централи с общо 15 ядрени реактора.
Селяните в района на Чернобил живеят в мизерия и забрава
Хората, които живеят в блатистите равнини и сред боровите гори на Полесието - територия, пресечена сега от украинско-беларуската граница, от край време са бедни и забравени от властите. Чернобилската ядрена катастрофа на 26 април 1986 г. още повече влоши нещата, пише агенция ДПА в репортаж от района.
“Това винаги е бил един от най-бедните райони на Европа”, казва Волдимир Тарасов, бивш жител на Полиске - някога село с 4000 жители в сърцето на Полесието. “Чернобил съсипа това място преди двадесет и пет години”, добавя той. А хората, които все още живеят близо до реактора, в съседство с радиацията, те нямат абсолютно нищо - направо мизерстват.”
След катастрофата в Чернобил съветското правителство забрани заселването в зона с радиус 30 км от разрушения реактор. Заради радиацията над двайсет села и градчета опустяха, стотици хиляди хора бяха принудени да се евакуират.
30-километровата ничия земя около електроцентралата бе наречена Чернобилската “забранена зона”. Украинското правителство нарича съседните райони Причернобилски, което би трябвало да означава, че са достатъчно безопасен за живот. Но границите не са толкова ясни, колкото названията.
“Дори там, където си мислиш, че е безопасно, понякога не е”, казва Иван Ковалчук, капитан от гранична полиция, командир  на част, която отговаря за забранената зона. Нивата на радиация   може да са съвсем нормални, но правиш крачка встрани и Гайгер-Мюлеровият брояч започва да отчита 100 пъти по-високи от  нормалните стойности.”
Официалните данни за броя на хората, живеещи около Чернобил, са различни. Смята се, че вътре в зоната живеят между двайсет и петдесет души, почти всичките възрастни пенсионери. “Те са съвсем малко и единственото им желание е да изживеят кротко остатъка от живота в своя дом”, казва Ковалчук.
Много повече са хората, които живеят в райони, граничещи със зоната. Според украински и беларуски данни те са близо 200 000. Лесовъдството, производството на млечни продукти, както и  животновъдството тук не са безопасни, казват представители на  властите.
Това означава, че единственото нещо, което можем да правим, за да се издържаме, е да си отглеждаме храна и да си я ядем ние самите. Нямаме право да я продаваме”, казва Вера Афанасиевна, жителка на Соколки. “Знаем, че най-вероятно тя не е здравословна, но нямаме никакви пари.”
Пет-шест от селата по границата на Чернобилската зона са съвсем западнали. Въпреки че къщите имат електричество, сградите сякаш не са се променили от времето на Руската империя. Изключение е град Славутич, построен малко след катастрофата в Чернобил, за да бъдат настанени там работещите в централата и екипите, отстраняващи последствията от злополуката. Тук сградите са нови. Средната месечна заплата е около 1000 долара - над три пъти повече от обичайното за Украйна месечно възнаграждение.
През годините Украйна получи финансова помощ, възлизаща на повече от един милиард долара, за да се справи с катастрофата и нейните последици. Но изглежда само малка част от тези средства са били използвани за здравни и други грижи за пострадалите, пише ДПА.
“В Славутич, където са чернобилските специалисти, се живее добре. Светът им помага”, каза Тарасов. “Но хората, живеещи в земите около Чернобил, получиха само едно - радиация”.