Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

През нощта на трети октомври 1990 г. по улиците на Берлин хиляди хора празнуваха обединението на Германия. Месеците тежки преговори останаха назад. За този ден германците не можеха да мечтаят дори в навечерието на събитието. Дойче Веле напомня за събитията преди 21 години.
Сградата на Райхстага се озаряваше от зарята на грандиозни фойерверки. В очите на мнозина от събралите се в центъра на Берлин имаше сълзи. Тези хора ставаха свидетели на най-голямото историческо събитие в света за момента. Нито германците, нито останалите европейци смееха да мечтаят, че този ден някога ще дойде.
С мирна революция гражданите на ГДР свалиха социалистическия режим. Ръководителите на страната бяха отстранени. При това не бе даден нито един изстрел, не пострада нито един човек. В този ден, 3 октомври 1990 г. Германската демократична република се сля с Федерална република Германия. Германците заживяха в една държава.
Федералният президент Рудолф Вайцзекер в речта си преди фойерверките направи паралел между единството на Германия и на единството на целия европейски континент. "Ние, германците, осъзнаваме отговорността си и ще служим на мира в обединена Европа", каза той.
На политиците не им беше до почивка
Рудолф Зайтерс, ръководещ по това време ведомството на федералния канцлер, който придружава канцлера Хелмут Кол в предните 12 месеца по време на многочислените мероприятия и събития, разказва, че в нощта преди обединението не му било до сън.
"Спомням си преговорите за разрешаване на източногерманците, потърсили убежище в посолството на ГДР в Прага да отпътуват на запад. Спомням си и обръщението на външния министър Ханс-Дитрих Геншер от балкона на пражкото посолство, моята реч в Бундестага, посветена на падането на Барлинската стена, и накрая, изключително важната реч на Кол пред църквата Фраункирхе в Дрезден", разказва бившият ръководител на ведомството на федералния канцлер.
323 изключителни дни
До 3 октомври 1990 г. бяха изтекли 323 дни от падането на Берлинската стена. За политиците на двете Германии това бяха дни на сложни преговори и важни решения. Преди всичко от ГДР не бе останало нищо от държавните структури. Избраните през март депутати в Народното събрание създадоха федеративна държавна структура. По този начин федералните територии в нейния състав можеха да бъдат обединени със западните територии в една държава. Беше разпуснат държавният репресивен апарат и бе въведена в обръщение западногерманската марка.
Това бързане бе обяснимо. Откакто в Източна Европа се появиха движения, насочени към сваляне на социалистическите режими, целият континент бе обхванат от вълнения. Навсякъде гражданите искаха свобода на придвижването и реформи на политическите системи.
Искрата, от която избухнаха мощни протестни движения във всички източноевропейски страни, бе лозунгът: "Преустройство и гласност". Той бързо се разпространи в СССР и съседните страни. "Трябваше само внимателно да се управляват процесите, които се посрещаха с тревога и страх не само в Москва, но и в западноевропейските страни", спомня си Рудолф Зайтерс.
Опасения и скептицизъм
Желанието на германците за обединение на ГДР и ФРГ се приемаше в европейските столици не без скептицизъм. Съседните страни се плашеха от перспективата да имат в центъра на Европа силна Германия. Премиерът на Великобритания Маргарет Тачър оглавяваше лагера на противниците на обединението на Германия. Срещу него беше и френският президент Франсоа Митеран.
В Съветския съюз развитието на събитията в съседните държави също предизвика съпротива. Бившата световна сила все повече губеше влияние върху страните от Варшавския договор, който се считаше за противотежест на НАТО и на капиталистическия обществен строй. На запад се опасяваха от пуч срещу генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. В случай на одобрение от Москва на обединението на Германия, самият СССР щеше да се окаже под въпрос.
Събитията в Германия – във фокуса на световната политика
Германците имаха късмет. Обединението на Германия можеше да се случи само през 1990 г. Нито едно друго събитие в световната политика по това време не отвлече вниманието от започналия процес на обединение на Западна и Източна Германия.
Ако този процес беше започнал малко по-късно, всичко можеше да се развие по друг начин. Вниманието на световната общественост щеше да се прехвърли към Ирак, който в началото на август 1990 г. окупира съседен Кувейт и обяви, че го анексира. А през лятото на 1991 г. светът отново затаи дъх – в Съветския съюз бе направен опит за преврат. Ако тези събития се бяха случили година по-рано, то процесът на обединение на Германия щеше да стане по-сложен и по всяка вероятност щеше да продължи по-дълго.
Новият германски Бундестаг
Боклукът, останал още от масовите празненства и фойерверки, още не бе събран от берлинските улици, а депутатите от Бундестага и Народното събрание на ГДР се събраха на съвместно заседание. Два месеца по-късно се проведоха първите от 1932 година общогермански избори. Голяма победа на тях спечели християн-либералната коалиция, начело с Хелмут Кол.